Отглеждането на чесън за глави се организира предимно в личните стопанства. Продукцията се използва за задоволяване на собствени потребности и малка част се предлага от фермерите директно на пазарите на дребно. Кои са основните моменти, на които частните стопани, решили да отглеждат чесън, трябва да обърнат внимание, за да получат и по-добра реколта. Най-важен е изборът на посадъчен материал. Традиционните производители на чесън знаят, че местните и селекционираните в миналото сортове са съхранени само в отделни райони на страната. Те отделят за посадъчен материал по-едрите и здрави луковици.
Една част от производителите обаче закупуват чесън от пазарите на дребно. Много е важно да се знае, че вносният чесън, който се търгува, не е предназначен за посадъчен материал. Той не е наблюдаван как се развива при климатичните условия на нашата страна, а това крие опасност от провал на реколтата. Явяват се и някои различия от нашите характерни познания за местните сортове. Например някои от сортовете, внос от Испания и Турция, са с розовееща люспа на скилидата, но са подходящи предимно за зимно производство на зелен чесън.
Всеки стопанин знае, че местните сортове, подходящи за лятно производство, могат да бъдат разпознати по по-дребната, по-стегната и по-плътна луковица. Скилидите обикновено са обвити с добре прилепнала люспа, която леко розовее. Най-външните скилиди са най-едри, като към вътрешността те постепенно издребняват.
Така нареченият летен чесън се характеризира с по-тънко и жилаво лъжливо стъбло. Листата му са по-дребни с обилен восъчен налеп, поради което леко сивеят. Непосредствено преди засаждане скилидите се отделят на ръка, като се внимава да не се наранят. Едрите скилиди се отделят от средните и двете фракции се засяват поотделно. Дребните не се използват за засаждане. Добър предшественик на чесъна са житните култури, бобовите, тиквите. Добър резултат се получава, когато тези култури са торени предварително с оборски тор. За препоръчване е комбинираното торене, когато освен оборския тор на 100 кв. м се внася и по 4 кг амониева селитра и суперфосфат и 1,5 калиев сулфат. Половината от азотния тор се използва за подхранване във фаза 3-4 лист.
Изискванията на чесъна към почвата са големи. Той обича структурните, богати на хранителни вещества почви. За него не са подходящи както леките, така и тежките и почвите с високо ниво на подпочвените води. През есента се извършва оран на дълбочина около 25 см. Ако площта е по-малка, се обръща с права лопата. Преди засаждане през пролетта почвата се разрохква отново и се оформят лехи.
Засаждането се извършва през периода февруари-март. За 100 кв. м са необходими около 7-9 кг скилиди. Чесънът пониква при 4-6 градуса по целзии, но интензивното нарастване изисква 18-20 градуса по целзии. Засажда се редово на дълбочина 5-6 см, на разстояние 10-12 см вътре в реда и на ред от ред на 15-20 см. При оптимални условия пониква след 10-15 дни.
Не е желателно да се засажда гъсто, тъй като стъблата израстват тънки, дълги, след което пожълтяват. Формираните луковици са изключително дребни. Изискванията на чесъна към влагата са големи. Критични са фазите на поникване, на образуване на листата и при формиране на луковиците. При засушаване е наложителна поливка, но с по-малки поливни норми. Около месец преди прибиране на луковиците поливките се преустановяват. Чесънът е светлолюбива култура и не търпи засенчване, поради което не бива да се отглежда в овощни градини. Грижите по време на вегетация се свеждат до плевене, плитко окопаване, подхранване, поливане.
Реколтата се прибира през втората половина на юли. От 100 кв. м се получават около 50-60 кг луковици. От голямо значение за получаване на добра реколта е навременното и редовно провеждане на растителнозащитните мерки. За избягване на гъбните заболявания при летния чесън от голямо значение е спазването на правилен сеитбооборот и използването на здрав посадъчен материал.
Най-често летният чесън се напада от чесновата муха. Нападнатите растения се познават по това, че намиращият се в средата най-млад лист пожълтява, а като се дръпне, се изтегля. Вътре в средата на лъжливото стъбло има бяла ларва, приличаща на дребно зърно ориз. Чесновата муха развива едно поколение годишно. Мухите снасят по едно яйце на растение. Първото пръскане се извършва при поникване на растенията - рано напролет. Пръскането трябва да е обилно (на 100 кв. м около 30 л разтвор). Консултация за разрешени за употреба препарати в съответната година можете да получите от най-близката агроаптека. Към разтвора може да се добави и прилепител, най-често "Веро". След 10-14 дни пръскането се повтаря.
