Седмицата започна с протест за заплати на служителите в горските и ловни стопанства, който приключи със скандалното арестуване на заместник-председателя на КНСБ Тодор Капитанов. Това, разбира се, се превърна в политически скандал и измести фокуса от основната причина за протеста. Синдикатите се споразумяха с министър Тахов за увеличение на заплатите на други пренебрегвани служителите от системата на МЗХ. А горските и ловните хора, които се грижат за горите и самоотвержено участват в спасяването на зеленото ни богатство от пожари (преди година двама от тях загинаха при гасене на огъня до Сандански), утре ще продължат преговорите. Лошото е, че това огнено лято ще отмине преди да им вдигнат заплатите, които са към 1300 лева. В края на седмицата синдикатите получиха съобщение от министър Тахов, според което най-рано от 1 октомври работещите към държавните предприятия ще видят някакви допълнителни пари, които дори не могат да се нарекат прилични при готвения до 20% ръст на заплатите. И цялото това забавяне е заради една наредба. Но има и нещо друго. Горските служители извършват предимно дейности в обществена полза, а за тях няма отделен ред в националния бюджет. С такъв ред с до 15 млн. евро се устроиха наскоро „Напоителни системи“ ЕАД с промени в Закона за водите, внесен от Десислава Танева и група депутати. На горските служители просто им трябва депутат-лобист, който да подготви промени в Закона за горите. Но дали разполагат с такъв човек от управляващата коалиция?
Защо протестите за върховенството на правото са важни за фермерите
Но имаше и други протести през седмицата. Дори за земеделците е важно да им обърнат внимание, защото те бяха заради правосъдната ни система и върховенството на закона, а поводът беше задържането на кмета на Варна Благомир Коцев.
Ако някой се чуди защо това да е важно за фермерите, ще цитираме Урсула фон дер Лайен, която при представянето на бюджетния план на ЕС за 2028-2034 г. тази сряда каза следното (цитат и преразказано):
„Върховенството на закона е задължително за всяко финансиране от бюджета на ЕС. Ще гарантираме отговорно харчене и пълна отчетност, с много силни предпазни мерки и правилните стимули. Това служи на гражданите. Държавите членки ще трябва да демонстрират спазване на върховенството на закона, преди да отключат националните и регионалните планове за партньорства. Нарушенията ще доведат до замразяване на плащанията по всяко време в зависимост от характера, продължителността, тежестта и обхвата на установеното нарушение. Парализираните пари ще бъдат насочени към други приоритети, ако неправомерните действия не бъдат правилно отстранени.“
Представянето на бюджетната програма в частта ѝ за финансиране на земеделието събра за пореден път недоволни фермери пред Европейския парламент в Брюксел, които носеха плакати „Добре дошли във Фондерланд“. Слуховете за разтурване на двата основни стълба за подпомагане бяха критикувани от повечето земеделски министри в Съвета по земеделие и рибарство. Дори и еврокомисарят Кристоф Хансен бе против разбиване на стабилните във времето два земеделски фонда. Затова фермерските организации имаха надежда, че Комисията няма да натисне червения бутон. Но точно това направи бюджетния план на Комисията и фон дер Лайен.
Лошите и добрите новини в бюджетния план след 2027 г. на ЕК
Общият бюджет на ЕС за 6-те години след 2027 г. е рекорден – 1,8 трилиона евро при 1,2 трилиона през този програмен период.
При 386,6 млрд. евро в сегашния 7-годишен период, парите по ОСП ще бъдат намалени на 291,1 милиарда. Тази сума е единствено за директните плащания към земеделските производители и за обвързаната подкрепа за плодове, зеленчуци и животни. Държавите-членки могат да я увеличат с национални средства, но дали ще се случи е чиста проба лотария.
Размерът на субсидиите при директните плащания ще бъде подстриган. Комисията предлага задължително намаляване на плащанията на площ. А именно: Намаление от 25% за компании, които получават между 20 000 и 50 000 евро годишно; с 50% за компании, които получават между 50 000 и 75 000 евро годишно; със 75% за тези, които получават повече от 75 000 евро годишно. Вече няма да има премия за площ за суми над 100 000 евро. И както поясни пред Синор.БГ председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов, “от тези средства вече няма да се приспадат разходите за заплати и осигуровки, което означава силно орязване на основното ни подпомагане.“
Резервът за кризисни ситуации, въведен при последната реформа за справяне с пазарни сътресения или бедствия, също е запазен. Но ще има и нови функции. А те са, че всички държави членки ще бъдат задължени да създадат служби за подпомагане на селското стопанство. Те ще предоставят подкрепа, когато земеделските производители не са в състояние да работят поради болест, раждане или семейни задължения, със съфинансиране от националните правителства.
Биоразнообразието ще загуби специалния си дял от бюджета на ЕС. Вместо това ще бъде погълнато от по-широка цел „климат и околна среда“, която ще възлиза на 35% от бюджета, достигайки приблизително 700 милиарда евро.
Изчезва вторият стълб, който подпомагаше инвестициите в земеделски стопанства, в горите, в селските райони, културното наследство, консултантски услуги и други. През този период вторият стълб разпределяше към държавите членки около 90 млрд. евро. Да припомним, че когато днешният регионален министър Иван Иванов, който през 2022 г. бе земеделски министър и пишеше Стратегическия план, бе договорено държавата да съфинансира бюджетите за мерките/интервенциите по втория стълб с 60%. (До онзи момент държавата се включваше с 15 на сто.) Нищо чудно българските производители да загубят щедростта на държавата в следващия програмен период.
Информацията, представена от Еврокомисията, показва, че сумата за втория стълб ще бъде разпределена към регионални фондове, които ще финансират много различни цели. Това означава, че земеделието и земеделските производители ще трябва да се конкурират за тези средства с други сектори на икономиката и местните власти.
ЕК обещава, че най-бедните региони на блока ще получат 218 милиарда евро в следващия бюджет, за да могат да построят пътища, водопроводи, спортни зали и други. Тук става въпрос за интервенциите в селските райони. Най-вероятно България ще има запазено място в този бюджет, защото когато става дума за „най-бедните“, ние сме извън конкуренцията.
Добрата новина е, че източните страни, и по-специално тези, които граничат с Украйна, Русия и Беларус, ще получат повече средства от останалите, за да задоволят както своите нужди за сигурността и икономиката. Да се надяваме, че граничещите по море като България, също ще влязат в донорския списък.
Визията на ЕК за 2040 г. рисува пасторална картина
Всички планове на ЕК за земеделието през следващия програмен период си имат майка и това е Визията за селското стопанство и храните, публикувана през февруари 2025 г. Визията проглежда в земеделието през 2040 година. Четейки я, с изненада установихме, че тя е написана от поет. Ето някои цитати от преамбюла ѝ, които ни навеждат на мисълта, че фермерите след 15 години ще работят в условия, сравними единствено с представите ни за рая:
„Земеделието и риболовът са свързани с работата в хармония с природата . Земеделските производители и рибарите са пазители на природата, основата на устойчива Европа, и те са жизненоважна част от решението за защитата и устойчивостта на нашата природа, почви, вода, въздух, биоразнообразие, океани и климат. Земеделските производители, рибарите и предприятията за хранителни продукти са новатори и предприемачи.“
„От съществено значение ЕС да признае жизненоважната роля, която фермерите играят в нашия живот и поминък, да съживи конкурентоспособността и да засили привлекателността на тази професия, за да може тя да процъфтява, да внедрява иновации и да предоставя многобройните си ползи на нашето общество - днес, утре и през 2040 г.“
„Опитът показва, че някои теми, свързани с храните и селското стопанство, могат да бъдат силно поляризиращи и е по-вероятно общественият консенсус да се оформи чрез приобщаващи подходи. Следователно в основата на тази визия е нов начин на работа – изграждане на доверие и диалог в цялата агрохранителна система, в ЕС и в световен мащаб.“
Във визията е записано, че ще стане прозрачен начинът, по който се формират и разпределят разходите и маржовете в хранителната верига. Комисията ще подобри допълнително прозрачността по цялата хранителна верига, включително чрез новата Обсерватория на ЕС за агрохранителната верига (AFCO).
Финансова подкрепа ще бъде насочена допълнително към земеделските производители в райони с природни ограничения, млади и нови земеделски производители и смесени стопанства.
Земеделските производители, инвестирали във ВЕИ, не само ще задоволяват собствените енергийни нужди, но и ще доставят енергия на пазара , включително чрез енергийни общности.
Земеделските производители трябва да бъдат предприемачи и доставчици, а не да носят ненужна бюрократична или регулаторна тежест.
Надя Петрова
