Асоциацията на агроекологичните земеделски производители е готова за протестни действия, ако не бъде отменено предложеното от агроминистерството 15-то изменение на програмата за развитие на селските райони (ПРСР 2007-2013). Вчера ръководството на организацията е изпратило до министъра на земеделието и храните Десислава Танева и председателя на парламентарната комисия по земеделие Румен Христов становище за отмяна на проекта, променящ изискванията за сеитбооборота по мярка 214 за агроекологичните плащания. Според браншовиците „с предлаганите промени безпрецедентно се погазват правата на фермерите, които са одобрени за изпълнение на 5-годишни агроекологични ангажименти и стриктно спазват разпоредбите и изискванията на направлението”. Мотивът е, че с тези промени многократно се завишават разходите и изискванията към тях, а в същото време се намалява двойно ставката на подпомагането.
Според браншовиците с това решение ще се блокира прилагането на направлението „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ точно в средата на изпълнението му, без да се даде възможност да бъдат постигнати целите и резултатите, както и ефекта върху почвите и водите.
Считаме, че предложената нотификация на Програмата е абсолютно нелогична и неаргументирана, тъй като не се базира на никаква статистика, данни или анализи.
Настоящото предложение за промяна на ПРСР (2007-2013) показва обратното - предвидени средства в бюджета на новата Програма има, но фермерите се поставят „на колене“, заради повишените изисквания и намалените двойно ставки, за да се откажат доброволно от изпълнението на агроекологичните си ангажименти. Логично възникват въпросите:
- защо се решава спирането на тази дейност две години преди приключването й и преди да е налице реалният агроекологичен ефект по отношение на нитратното замърсяване и почвената ерозия, и при категоричната липса на правна рамка и обосновка за нейното „доброволно прекратяване“?
- защо България и ЕС „инвестират“ три години в агроекологията и се отказват, а съдебните искове от страна на земеделските стопани за пропуснати ползи ще бъдат изяло за сметка на бюджета на страната ни?
- кой ще поеме отговорност и ще плати за това, и трябва ли тогава отново да бъдат заклеймени зърнопроизводителите като „врагове на земеделието“ и държавата?
Становще, изпратено от председателя на асоциацията Пламен Драгнев до министър Танева и шефа на парламентарната комисия по земеделие Румен Христов:
Във връзка с предложенията за промени в петнадесетото изменение на ПРСР (2007-2013) за стопанската 2015-2016 година и в частност добавянето на нови изисквания за направление – „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ от мярка 214 „Агроекологични плащания“ от ПРСР за периода 2007-2013 г. изразяваме следната позиция:
По отношение на първите две нови изисквания „Осигуряване вземането на почвени проби за съдържанието на N,P,K на всеки 5 ха в блока на земеделското стопанство, а в случай, че блокът е с размер под 5 ха за всеки блок, през четвъртата година на прилагане на направлението“ и „осигуряване вземането на почвени проби и анализ за съдържание на N на всеки 5 ха в блока на земеделското стопанство, а в случай, че блокът е с размер под 5 ха за всеки блок, през третата година на прилагане на направлението“.
Коментар 1. Стичаме, че предложението е необосновано, защото при еднородна почвена покривка и на площ, върху която се отглежда една земеделска култура, една смесена почвена проба може да характеризира значително по-голяма площ. Горната граница на тази площ според проведените досега три цикли на агрохимически проучвания се определя на 40 ха. В случай на повече от едно почвено различие на даден блок, плътността на опробване може да се редуцира до 5 и по-малко ха. Правилно е да се направи корекция в предложението в смисъл, плътността на опробването за целите на подмярката варира от 5 до 40 ха в зависимост от това, дали почвената покривка е монотонна или е съставена от повече почвени различия.
Коментар 2. Използваният по настоящем модел за определяне на нуждата на земеделските култури от NPK и други хранителни вещества се основава на баланса на тези вещества в системата почва – растение. За да се определят оптималните норми на торене се използват при всеки отделен случай поне четири информации:
(1) агропочвената група, към която се отнася дадената почва;
(2) резултати от почвения тест;
(3) изисквания на отглежданата култура към хранителните вещества и
(4) планирания и получен добив от тази култура.
Налага се и използването на допълнителна информация, например предшественик, изисквания към качеството на продукцията, изисквания към околната среда.
Тези информации се вземат от различни източници и след тяхното осигуряване се определят нормите на торене. Използва се системен подход, който включва няколко стъпки:
(1) определяне запасеността на почвата с NPK според резултатите от почвения тест;
(2) категоризиране на конкретната почва по запасеност с хранителни елементи;
(3) определяне количеството NPK за формиране на 100 кг основна и съответното количество допълнителна продукция от дадената земеделска култура;
(4) определяне на относителната нужда от NPK за отделните земеделски култури според запасеността в почвата;
(5) коригиране на изчислената нужда в зависимост от предшественика и други фактори.
Това разяснение се прави за да се изтъкне, че предвижданото допълнително обробване на почвите през третата година от внедряването на сеитбооборота, специално за определяне съдържанието на азот не е обосновано и може да се определи като излишно. Балансовият подход, който се прилага, осигурява достатъчно информация за този елемент, за да се определи нуждата от торене за всяка отглеждана земеделска култура върху определена почва.
Коментар 3. Резултатите от почвения тест за съдържание на NPK в почвата се обобщават за всеки блок на земеделското стопанство във форма на средна стойност, на базата, на която се изчисляват и внасят предвижданите торове. В болшинството случаи бенефициентите не разполагат с техника за диференцирано внасяне на торовете според резултатите от индивидуалните анализи и повишаването на плътността на опробване практически няма да доведе до прецизиране на торенето, а само до значително увеличаване на разходите за вземане и анализ на почвени проби, което заедно с предложеното намаление за субсидиране на агроекологичните практики ще постави като сериозен проблем икономическата изгода от участие в тази програма.
Коментар 4. На база на резултатите от анализа от взетите почвени проби се разработва план за балансирано торене (план за управление на хранителните вещества) с N“ – същите не е възможно да се приложат към настоящия момент, поради факта, че за одобрените кандидати от 2012 г., текущата година е четвърта от ангажимента им и трябва да са взели вече почвени проби и да са направили анализ върху тях, като същите трябва да предоставят със заявлението си за следващата година.
Следователно е абсолютно необосновано да се променят изискванията за големината на площта, от която следва да се вземат проби след като те вече са взети. Единственото последствие от това би било, че всички бенефициенти автоматично няма да могат да спазят или срока за вземане на пробите (ако се наложи да взимат нови проби, тъй като климатичните условия на територията на страната не позволяват никаква обработка на земята след месец октомври и по този начин няма да са взели почвени проби през четвъртата година от ангажимента си), или пък териториалното ограничение на площта.
Коментар 5. По отношение на третото предложение „поддържане на растителна покривка през зимата на цялата земеделска площ, описана в плана за сеитбообращение“, за да се постигне оптимален ефект от направлението би трябвало всички бенефициенти да спазват плановете си за сеитбооборот и за балансирано торене, тъй като те са направени не година за година, а за пет последователни години, респективно изменяйки изискването през четвъртата, за някои бенефициенти или през третата за други, напълно се обезсмисля изпълнението на плана за сеитбообращение поради факта, че той ще трябва да се промени изцяло, за да се спази това изискване. Съответно постигнатия благоприятен ефект от прилагането на направлението до момента ще се изгуби. В допълнение, поддържането на зимна покривка ще направи невъзможно засяването на пролетните култури, тъй като необходимите обработки за подготовка на почвата включват есенна дълбока оран, пролетна оран, култивиране и т.н. Според предложената промяна няколко оранни обработки трябва да се направят в рамките на 15-20 дни в най-добрия случай и най-вече при идеални агроклиматични условия – липса на валежи и ниска влажност на почвата. Освен това заораните растителни остатъци няма да имат необходимото време за естествено разлагане в почвата и ще бъдат неминуем катализатор за развитието на плевели и болести по пролетниците.
След като се завишават специфичните изисквания по направлението, при които има и повишаване на разходите за земеделските производители за постигането им, ставката на компенсаторното плащане би следвало да нараства. Противно на тази логика, предложението на Управителния орган на ПРСР е за двойно намаление на сега действащата ставка, което считаме за крайно неприемливо.
С оглед всичко описано дотук, видно е, че необосновано се предлагат завишени изисквания към кандидатите, наред с намаляване на плащанията. Става ясно, че предложените изисквания не кореспондират със заложените цели на подмярката и на практика са неприложими при агроклиматичните условия на зърнопроизводителните региони в страната.
Действително, за ангажименти поети по силата на конкретни разпоредби на Регламент (ЕО) № 1698/2005, се предвижда клауза за преразглеждане, за да се осигури възможността те да бъдат адаптирани в случай на изменения, в съответните задължителни стандарти или изисквания, посочени в регламента, въведени по силата на националното законодателство, отвъд обхвата на които задълженията се изпълняват в съответствие с разпоредбите на регламента. На основание правилата на Регламент (EO) №1974/2006 на Комисията от 15 декември 2006 год. за определянето на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), кандидатите, които не приемат адаптираните условия по направлението могат да прекратят участието си без да се налага да възстановяват получените до момента агроекологични плащания. Ако тези адаптации не бъдат приети, срокът на задължението се счита за изтекъл и не се изисква възстановяване на средствата по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението.
Тази нормативна възможност, във връзка с клаузата за преразглеждане, не променя схващането ни, че на практика предложените крайно неблагоприятни изменения в условията и реда на прилагане, както и в нивата на компенсаторните плащания, касаещи направлението сеитбооборот напълно противоречат на основните принципи на селскостопанската политика и нашите очаквания са последствията за земеделските производители да са с изключително негативен резултат.
Не трябва да се допуска прекратяване на ангажиментите през третата година на прилагането, както е при повечето от бенефициентите – тези, които са одобрени през 2013 г. За да се постигнат целите на мярката и максималния ефект от прилагането на направлението за опазването на почвите и водите е задължително поетите агроекологични ангажименти да бъдат изпълнени в пълния 5-годишен период.
Изпълнението на поетите агроекологични ангажименти трябва да бъде стриктно следено и земеделските стопани трябва да знаят, че при нарушения ще бъдат санкционирани, за да може да се гарантира че изплащаните средствата ще бъдат предназначени за постигане на заложените цели на мярката.
Всички кандидати по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ са подали своите заявления през 2012 и 2013 г. Одобрените през 2012 г. кандидати навлизат в петата си и последна година на изпълнение на агроекологичните ангажименти. Съгласно действащите разпоредби на Наредба № 11/06.04.2009 г. по мярка 214 „Агроекологични плащания“ те са взели вече почвените си проби, извършили са почвените анализи и са подготвили терените за засяването на културите, както е според одобрения им сеитбооборот. Това прави абсолютно невъзможно промяната на последната заложена култура в техните планове и поемането на каквито и да било други ангажименти от тяхна страна. Следователно, ако се стигне до каквито и да е промени, които отново подчертаваме, че са абсолютно недопустими, следва бенефициентите одобрени през 2012 г. да бъдат изключени от обхвата на тази нотификация.
Подчертаваме, че е абсолютно недопустимо масовото прекратяване на агроекологичните ангажименти на бенефициентите одобрени през 2013 г., които навлизат в четвъртата година на изпълнение и са по-голямата част – около 90% от одобрените по направлението площи, като точно от тях трябва да се постигне екологичния ефект от прилагането на направлението и следва те да завършат прилагането на 5-годишния си ангажимент.
Затова настояваме за отмяна на това предложение за промяна на ПРСР (2007-2013) и за продължаване на плащанията по направление „Въвеждане на сеитбообращение за опазване на почвите и водите“ до изтичането на 5-годишните ангажименти. Нашето становище ще бъде изпратено и до Европейската Комисия. Готови сме и на протестни действия, за да защитим правата както на нашите членове, така и на останалите бенефициенти по мярка 214 „Агроекологични плащания“.
