Първият прием на проекти по новата програма за развитие на селските райони показа огромен интерес от страна на фермерите към европейските фондове, което е похвално, но същевременно крие и рискове, защото увеличава конкуренцията между кандидатите. Това е основният извод, който се налага след приемането на първите проекти по подмярка 4,1 „Инвестиции в земеделски стопанства” от новата програма ПРСР 2014-2020, приключило на 8 юни. От статистиката на фонд „Земеделие” се разбра, че за два месеца са подадени 3 400 проекти с общ размер на инвестициите от 2,1 млрд. лева. Така исканата субсидията по тези проекти възлиза на около 1 млрд. лева, което е в пъти повече от предвидения бюджет. За този прием кабинетът гласува едва 300 млн. лв. по тази подмярка.
„При това положение предвиденият от държавата ресурс ще стигне само за онези проекти, които са набрали най-много точки”, посочи за Farmer.bg Светлана Боянова, председател на Института за агростратегии и иновации. Според нея би било добре, ако ресурсът по тази мярка бъде увеличен, за да отговори на потребностите на бизнеса.
Сравнявайки сегашния прием с първия програмен период, Боянова отбелязва, че „сме свидетели на положителна конкуренция, доказваща, че секторът се развива и бизнесът се нуждае от обновяване ”. Тя обаче предупреждава, че немалка част от стопаните може да останат излъгани в очакванията си, ако подготвяйки проектите си, не са се постарали да разширят инвестициите, за да наберат повече точки.
Да припомним, че повече точки се отпускат за животновъди и градинари, които отглеждат плодове и зеленчуци, за млади фермери до 40 години, които през първия програмен период са имали одобрени проекти по мерките 112 и 141, за стопанства в Северозападна България и за такива в селските райони, за енергийно ефективни проекти, доказващи, че с инвестицията се пести енергия в стопанствата, за биопроекти или за инвестиции, които осигуряват нова работна ръка и др.
Според експертите твърде вероятно е много проекти на животновъди и градинари да не получат субсидии, ако стопаните са разчитали само на това, че попадат в преференциалните за подпомагане сектори. Ако обаче работите в селски райони, живеете в Северозападна България и проектът ви води до подобряване на енергийната ефективност на стопанството, тогава имате изгледи за успех. Редица канидидати ще наберат повече точки и ако разкриват нови работни места.
Ако обаче не живеят в селски район и кандидатстват само са покупка на техника, тогава шансовете им за успех намаляват.