Броени дни преди 30 ноември, когато ще бъде отворен прозорецът по подмярка 4,2 за инвестиици в преработвателния сектор, представителите на консултантските агенции, експерти и аналитици настояват министерството на земеделието да изработи точни указания за кандидатстване за избягване на грешките при подготовка на проектите. За разлика от досегашното кандидатстване по мярка 123 от старата програма при този прием има нови изисквания като това за 50 процента натоварване на новото оборудване, където експертите срещат неизяснени моменти.
Според новите критерии при покупка на машини кандидатите за субсидии трябва да докажат, че купената техника ще бъде натоварена 50%, за да докажат ефективността на инвестицията.
В наредбата обаче не е указано дали те трябва да докажат подобна натовареност още през първата година от покупката на машината или първите две години тази натовареност може да бъде само 10%, а последната 90%, посочи Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации.
Колегата й Емил Дърев от Асоциацията на консултантите по европейските програми пък посочва разминавания по отношение на изискванията за разкриване на нови работни места, въз основа на които кандидатите ще получават повече точки.
Тези разминавания са засечени и от експертите на Института за агростратегии и иновации, които предлагат с допълнителни указания министерството на земеделието да даде точен отговор, за да не се налага връщане на проектите.
Повечето експерти са на мнение, че за разлика от приема по подмярка 4,1, където напливът от проекти беше изключително голям, сега кандидатитет ще бъдат много по-малко поради ограничителните клаузи в наредбата.
Общият бюджет за предстоящия прием е 100 млн. евро (200 млн. лв.), което означава, че като инвестиция може да бъдат подпомогнати проекти за 400 млн. лв. Обяснимо е, като се знае, че субсидията по всеки проект за малко и средно предприятие е в размер на 50% от проекта, докато при големите фирми – е 40%. Ако има проекти със субсидия под тавана от 3 млн. евро, тогава се очаква да бъдат одобрени между 100 и 150 проекта.
Статистиката показва, че повечето мандри, месопреработватели и консервни заводи в страната, които са потенциални кандидати за тази мярка, се намират в големите градове. Това автоматично ги изключва като допустими за подпомагане, защото тези градове не се водят селски райони и не трупат точки. Затова и тези фирми едва ли ще кандидатстват по новата програма.
Най-голям ефект ще имат комбинираните проекти на фермери и мандри или на групи производители, но при първия прием през декември едва ли ще се появят такива проекти, като се знае, че одобрените от министерството групи са малко над 30.
Ако в секторите мляко, месо, плодове и зеленчуци кандидатите са малко, тогава има шанс в класацията да влязат и проекти на зърнопроизводители, които примерно искат да разширяват складовата си база или да преработват фуражите на място.
Фермерите очакваха, че с тази програма ще успеят да инвестират, но след като винопроизводителите и зърнопроизводители излязоха извън посочените приоритети, техните бизнес планове трудно ще наберат необходимите точки.
Дори биопроизводители, които искат да преработват гроздето си във вино трудно ще разчитат на финансиране, ако не попадат в приоритетните области от Северозападна България, където също се дават повече бонусии, посочват експерти.
Сериозен проблем ще бъде и разкриването на нови работни места за вече съществуващи фирми. Според изискванията на наредбата, ако една стара фирма има 10 работни места, то тя е длъжна да назначи още 8 нови работника с новия порект, за да получи подпомагане, поясниха експерти.
Проектите за строителство на нови сгради също представляват трудност поради бюрократичните изисквания, свързани с одобряването на това строителство от други администрации.
Анализ на Николай Вълканов от ИнтелиАгро показва, че разходите само за прокарване на ток в ново предприятие струват на бизнеса между 32 хил. и 80 хил. лева плюс 4-5 месеца разкарване из институциите. До една година и минимум 7 хил. лева са харчовете на бизнеса при нови сондажи за вода.
Други 4-5 месеца плюс около 23 хил. лева са разходите по такси и разрешителни и при самото строителство.
При съществуващите над 480 месопреработвателни предприятия в страната, почти толкова мандри и консервни заводи явно намеренията за нови инвестиции в подобна преработка ще бъдат прецизно обмисляни, преди да се кандидатства по тази мярка, обясниха още експерти.
