Здравословните навици на хранене се изграждат в ранна възраст, така че Европейският парламент и неговите членове би трябвало да положат повече усилия, за да насърчат децата да консумират здравословни храни, произведени основно в близката околност, обявиха от законодателния орган на Европейския съюз, цитирани от официалния си уебсайт. С 458 гласа „за”, 97 „против” и 28 „въздържали се” депутатите приеха корекции в правилата и одобриха депутатите, които ще договарят окончателния им вариант с държавите-членки на ЕС, за да се гарантира, че децата ще бъдат обучавани на здравословно хранене, а схемите за безплатно мляко, плодове и зеленчуци в училище ще продължат да действат. Очаква се Съветът на министрите да определи своята позиция, след което ЕП, съветът и Европейската комисия ще започнат преговори за окончателния вид на новите правни норми.
„Здравословният и балансиран дневен прием е основата на доброто здраве. В целия Европейски съюз обаче употребата на плодове, зеленчуци и мляко продължава да намалява и неблагоприятните последици за европейците от това са много. Новите правила трябва да гарантират, че в училищата на нашите деца не просто се предоставят здравословни храни, а че те ще получат по-добро обучение за формиране на здравословни навици на хранене”, заяви белгийският депутат от групата на социалдемократите в ЕП Марк Тарабея, инициатор на промените в законодателството. Над 20 млн. деца в ЕС са с наднормено тегло, а юношите поемат средно между 30% и 50% от препоръчителното дневно количество плодове и зеленчуци.
Законодателният орган одобри плановете за сливане на досега отделните схеми за мляко и плодове в училищата и разшири обхвата на образователните мерки. Предложените поправки в правилата са в 4 основни насоки: добавяне на млечни продукти с доказан благоприятен ефект върху здравословното състояние на децата като сирене, извара и кисело мляко в списъка с хранителните продукти, за който се осигурява финансиране от ЕС (при условие, че не съдържат подправки, плодове и ядки), като с предимство се ползват местните и регионалните продукти; изискване към държавите-членки да насочат между 10% и 20% от отпусканите от ЕС суми за обучение, т. е. за пропагандирането на здравословни хранителни навици и борба с изхвърлянето на хранителни продукти, включващи посещения на ферми и запознаване с местни специалитети като обработени плодове и зеленчуци (при условие, че не съдържат добавена захар, мазнини, сол, подсладители или изкуствени ароматизатори и овкусители), мед, маслини и сушени плодове; насочване на още 20 млн. евро годишно за мерки, свързани с млякото, като по този начин финансирането на млечните схеми ще достигне 100 млн. евро годишно при 150 млн. за плодовете и зеленчуците; по-справедливо разпределяне на европейските средства между държавите-членки чрез установяване на 2 основни критерия за цялата схема (процентът на децата на възраст между 6 и 10 години към цялото население на страната и степента на развитие на региона в рамките на страната).
Досегашното ниво на финансиране на схемата за млякото ще бъде взето предвид за следващите 6 години и ще бъде балансирано с ново минимално годишно финансиране от ЕС на едно дете.
Схемата за раздаване на мляко в училищата в ЕС е създадена през 1977 г., а тази за плодовете, която включва и средства за обучение – през 2009 г. Целта на двете схеми е пропагандирането на консумацията на плодове, зеленчуци, мляко и млечни продукти, макар че до момента те действаха при различни правни и финансови нормативи. В млечната схема се включиха всички 28 държави-членки на ЕС, докато Верикобритания, Финландия и Швеция се отказаха от участие в тази с плодовете.
