Когато бизнесът иска да покаже на управляващите какъв провал е политиката им в селското стопанство, той се опира на статистиката. Затова и последните данни, изнесени от Асоциацията на месопреработвателите в България, ясно илюстрират как липсата на подкрепа в животновъдството е довело до тотален срив на фермерството за последните 23 години. Ако през 1989 г. броят на отглежданите животни в страната е бил 14,8 милиона, то през 2012 г. е паднал на 2,7 млн., или намалението е близо 7 пъти. Българската статистика върви с три години назад, затова и анализите са направени въз основа на развитието на животновъдството в периода от 1998 г. до 2012 г. Интересното е, че експертите са направили сравнение и с военните години на миналия век, когато в икономически изостанала България секторът е бил стабилен и е осигуряват необходимите продукти не само за странта, но и за почти цяла Европа. Така през военната 1942 г. у нас са отглеждани над 12,6 милиона говеда, биволи, овце, кози и прасета. Което е шест пъти повече от днешно време, когато секторът е наистина обрулен не от войни или други природни бедствия, а от некадърно управление, коментират хора от бранша.
Да се върнем към 1989 г., когато повечето подсектори от животновъдството са отчитали добри икономически резултати. Свиневъдството е било сред водещите, като годишно в страната са отглеждани над 4,1 милиона животни. Само 23 години по-късно през 2012 г. броят на свинете пада на 541 хиляди, с което трудно се покрива дори консумацията на прясно свинско месо на пазара. Всичко това принуди месопреработвателите да внасят 80% от суровината, за да произвеждат колбаси и други деликатеси и да оцеляват.
Плачевен е и сривът в овцевъдството – от 8,6 млн. овце през 1989 г. те намаляват на 1,3 млн. през 2012 г. Говедата от 1,7 млн. падат до 526 хиляди, биволите – от 52 хил. на 9 хиляди, а козите от 423 хиляди – на 356 хил.
Докато политиците в Полша и Чехия запазиха редица държавни помощи за своите животновъди, българските им колеги направиха всичко възможно да изгонят животновъдите от страната. Затова и днес месото, яйцата и зеленчуците се доставят от Полша, Чехия, Германия, Франция и други държави с развито животновъдство, където трудът на хората се заплаща достойно. И още нещо - там пасищата се ползват от активни фермери с животни, а не от балдъзите на местните кметове, които хем получават субсидии за ливади, без да притежават животни, хем са на чиновническа заплата в градовете.
Експертите от асоциацията на месопреработвателите неслучайно припомнят мизерното състояние, до което е доведено животновъдството. Бизнесът е отчаян, защото въпреки обещанията за стимули в сектора, който е основна суровинна база за хранителната индустрия, администрацията прелива от пусто в празно с фиктивни обещания за подкрепа.
Месопреработвателите очакваха да бъдат насърчени животновъдите, които инвестират в покупка на елитни животни, чиито стопанства биха били икономически изгодни за развитието на месодайните породи. Ако стимулите бяха по-ясно изразени, тогава и самите месопреработватели биха инвестирали в животновъдство, за да затворят цикъла на производство.
С промените в европейското законодателство родните месопреработватели са натоварени с нови изисквания, свързани с етикетирането на произхода на месото върху произвежданите колбаси. За всеки бизнеснем би било стократно по-изгодно да се снабдява от родните свинекомплекси вместо от датските например. Странно защо българските политици продължават да си правят оглушки за техните призиви. И вместо да се хванат за работа, само констатират колко голям бил процентът на вносните храни на българския пазар. ГОЛЯМ ПРОЦЕНТ БЕЗСРАМИЕ, господа чиновници, би казал фермерът! Но кой ли го слуша...
