Отглеждането на патладжан на открито и в култивационни съоръжения става само чрез предварително производство на разсад. Технологията тук не се отличава от тази при пипера. Но трябва да се има предвид, че развитието на младите растения в началото е по-бавно от това при доматите и пипера, поради което е необходимо да се поддържа оптимален температурен, воден и въздушен режим в помещенията, където се произвежда разсадът, и при борбата със сеченето, което много често причинява големи загуби.
За отглеждането на патладжан се избират равни или леко наклонени на юг или югоизток места с дълбоки, плодородни и топли почви, защитени от ветрове. За производството на ранна продукция на открито семената се засяват в топли парници през първата половина на февруари. Пикира се също в топли парници в началото на март, най-добре в торови или глинени саксийки. Растенията се засаждат на постоянно място в края на април за Южна България и през първата половина на май - за Северна България, в предварително изкопани гнезда. На дъното им се поставя по 1-2 лопати прегорял оборски тор, смесен с пръстта.
Патладжанът се отглежда на кавали, направени непосредствено преди засаждането. Разсажда се на 50-70 см между редовете и 50-60 см в редовете, по едно растение в гнездо. Отглеждането на патладжана на двуредови ленти, както пипера, улеснява механизираната обработка и е за предпочитане. При този начин разстоянието между лентите е 60-70 см и 40-50 см между и в редовете на лентата. Растенията се засаждат малко по-дълбоко, отколкото са били в парника. Веднага се полива умерено на корен. Грижите по време на вегетацията са както при пипера. Трябва да се има предвид, че растенията отначало се развиват бавно. Не бива да се бърза с поливките, докато растенията не са се вкоренили добре. Отглеждането на патладжан без поливане обаче е невъзможно.
Важна грижа е и подхранването - 2-4 пъти през вегетацията с размит птичи и говежди тор. От минералните торове се използват суперфосфат и амониева селитра - по 5-6 кг/дка при всяко подхранване. Прибирането на реколтата става с помощта на остър нож, за да не се повреждат плодовете. Беритбите траят до късна есен, но преди падането на първите слани. В ИИРР в Садово са създадени нови перспективни сортове за ранно производство. Това са ранните високопроизводителни сортове Лъч и Антим. Главното им предимство са ниското съдържание на соланин в плодовете, частичната партенокарпия и високата полска устойчивост на вертицилийно увяхване - най-опасната гъбна болест по патладжана, която нерядко напълно компрометира производството. От в. Фермер новият
