Първата година от прилагането на новата програма за селските райони ще бъде трудна заради новите правила, затова е необходима компетентна администрация, която да бъде в услуга на земеделските производители по всеки възникнал казус. Това съобщи в интервю за икономическата телевизия „България он еър” председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова, представяйки неотложните задачи, които стоят пред агросектора в близките месеци.
Боянова припомни тежката ситуация от предишния кабинет, който за година и половина успя да направи над 600 са кадровите промени в министерството на земеделието. «Това е много жалко, защото екипи се правят много трудно и аз го знам от личен опит, когато се подготвяхме за директните плащания», посочи експертът.
При предишното управление на ГЕРБ в много спешен порядък е трябвало да се на прави самолетно заснемане и актуализация на цифровата орто фото карта, за да не бъдат спрени директните плащания за стопаните. За кратко време са обучени специалистите по места, които с джипиеси са извършвали точно отмерване на парцелите, така че при подписването на доброволните споразумения фермерите да не правят грешки. «Служителите от общините бяха плътно до фермерите, бяха обучени и ако сега те са заменени с нови служители без необходимата експертиза и опит, това ще бъде пагубно за земеделските производители. Това си е направо самоубийство! «, коментира още Боянова. И посочи, че за да може новата ПРСР да стигне до стопаните, структурите на министерството трябва да работят плътно с местните общински структури.
След големия провал във фонд «Земеделие», където предишното ръководство блокира изпълнението на хиляди проекти, едва ли вече ще се подхожда така безотговорно при избора на кадри, посочи още председателят на института. Според нея държавата трябва да осигури условия на земеделските производители, за да правят бизнес и това ще стане с много широка разяснителна работа по места. До този момент по темата «земеделие и екология» почти не се говори. Освен зелените плащания по програмата за селските райони те могат да прилагат много нови дейности. Затова и старите страни-членки, които вече са изградили своята инфраструктура, през новия програмен период ще усвояват пари основно за агроекология, за зелени мерки в своите селски райони.
По отношение на подпомагането на малките земеделски стопани, особено голямо значение трябва да се отдели на мярката за късите вериги, които ще осигурят прекия достъп на фермерите до пазара.
Според Боянова обаче големият проблем, който трябва да се преодолее, е свързан с нежеланието на българите да се сдружават и да си вярват. Като посочи, че тези форми на сдружения нямат нищо общо с комунистическите кооперативи, Боянова призовава хората да променят отношението си. Анализ на института показва, че в старите държави членки на Европейския съюз фермерите продават 80% от своята продукция именно чрез такива организации на производителите.
Проблемът с липсата на сдружаване го има не само в България, но и в повечето източноевропейски държави. Но след като европейските фондове ще поощряват създаването на организации на производители, редно е българските фермери да променят сегашните си нагласи и да започнат да се сдружават. Тези организации биха могли да получават до 100 000 евро субсидия годишно. Затова и от института посочват, че най-удобния начин за реализация на продукцията е фермерите да започнат да се сдружават.
Още повече, че по инвестиционната мярка от програмата тези организации биха могли заедно да си купят земеделска техника или да си оборудват хладилно помещение за съхранение на съответните продукти.
«Хората не са информирани и за новите правила, по които ще се организира пазарът. Затова е редно всички земеделски производители – от малките до големите, да се запознаят с цялата верига и да използват общите възможности за производство», заключи още Боянова.
