Животновъди, които са имали нереализирани инвестиционни проекти по подмярка 4.1 от старата Програма за развитие на селските райони, могат да ги трансформират и да участват за подпомагане по Плана за възстановяване и устойчивост, но не в частта за строителство, а за покупка на оборудване.
„Ако бюджетът по 4.1 не е достигнал за подготвени от фермерите инвестиционни проекти, те лесно биха могли бързо да ги актуализират и да ги представят за подпомагане по линия на Плана за възстановяване, където кандидатстването е много по-облекчено – изключвайки инвестициите в строителство и реконструкция на ферми”. Това съобщи пред животновъди съветникът на земеделския министър Светлана Боянова по време Българо-австрийския форум за земеделие, проведен днес в София. Самата методика за кандидатстване то този план ще бъде готова вероятно през април, а стопаните трябва да бързат с кандидатстването, защото прозорецът за приема е отворен до есента на 2023 г.
В специална презентация Боянова представи възможностите за кандидатстване по Стратегическия план, като наблегна на интервенциите за оперативни иновативни групи, които ще разширят подкрепата при инвестиции в дигитализация на стопанствата. Кандидатствайки по тази интервенция, стопаните биха могли да използват иновации, прилагани от други европейски държави като Австрия например, посочи Боянова. А търговският съветник от австрийското посолство Филип Купфер представи фирми от Австрийския аграрен клъстер, които днес и утре ще разясняват пред фермерите в Софийско, Пловдивско и Старозагорско начините за работа с австрийските фермери, които инвестират в иновации.
Освен че могат да използват иновации, разработени в оперативните групи съвместно със селекционери и други учени от българските институти, земеделските производители, участващи в подобни оперативни групи, биха могли да канидатстват и с проекти по други интервенции, аналогични на старите инвестиционни мерки (4.1 и 4.2). Така те ще получат финансиране за иновацията, субсидирана по няколко интервнеции и това не се смята като дублиране на подпомагането, обясни още Боянова.
Новото по отношение на инвестиционните интервенции в модернизация е това, че подпомагането се разделя за малки ферми, за средни, за големи и за групите или организациите на производителите. При малките ферми субсидията за един проект е в левовата равностойност на 250 хил. евро, или 500 лв., като половината от проекта е безвъзмездната помощ, другата половина – е заем, който фермерът трябва да осигури, ако иска да кандидатства. Специално за животновъдните ферми обаче има преференция, така вместо 50% съфинансирането ще бъде 40%.
При средните ферми максималната стойност на проектите е до 500 хил. евро, или 1 милион лева, като субсисията не може да превишава 250 евро, или 500 хил. лв. При големите ферми максималният размер на проекта е за 750 хил. евро, или 1,5 млн. лв., а таванът на субсидията не може да превишава 375 хил. евро. При групите на организациите подкрепата е най-висока – 1,5 млн. евро (3 млн. лв.), като субсидията не може да превишава 750 хил. евро (1,5 млн. лв.).
Интервенциите за инвестиции в преработка на селскостопанска продукция също са разпределени за малки, средни и големи преработвателни предприятия, като отново групите и организациите на производителите имат най-голям шанс да получат високо субсидиране.
