Само за една седмица цените на прясното свинско месо в страната се сринаха с 15% заради активния внос на продукция от Европа, пренасочена след наложеното ембарго от Русия. Това съобщи за Farmer.bg главният секретар на Българската асоциация на фермерите Теодор Иванов по повод спешните мерки, които трябва да се предприемат от бъдещото правителство в областта на агросектора. Според него, когато три важни сектора от селското стопанство са засегнати и пазарът се свива, българското правителство би трябвало да изработи механизъм за компенсации срещу пазарния дъмпинг.
За последния месец браншовите организации в областта на млечното животновъдство и млекопреработването, производството на зеленчуци и картофпроизводителите поставиха ребром въпроса за непреките загуби, които търпят от вноса на европейска стока. На срещата на земеделските министри в Брюксел служебният министър на земеделието Васил Грудев постави искането за покриване на косвените щети, които страната ще претърпи от търговската война с Русия.
Българското правителство обаче едва ли ще намери ресурс за компенсации при бюджетния дефицит, който се очерта до момента. При актуализацията на бюджета се разбра, че секторът ще получи немалко средства, но те ще стигнат само за покриване на загубите на овцевъдите заради „синия език” и за усвояването на еврофондовете.
Затова и важният въпрос е как администрацията ще защити тези така важни сектори като млечното и месно животновъдство и зеленчукопроизводството. Сривът в цените на свинското месо в Европа предизвика масирано навлизане на европейски фирми на българския пазар. „Това предизвика тотален срив в цените и килограм свинска плешка от 4,20 лв. вече се продава по 3,70 лв., което е под себестойност”, посочи Теодор Иванов.
Само преди дни от съюза на говедовъдите също алармираха за спад в изкупните цени на млякото, предизвикано от ефекта на европейската конкуренция. Животновъдите отдавна настояват за вътрешна защита, както се прави в Гърция например. Там върху етикетите на млякото, произведено в страната, има специални етикети, които се разпознават от потребителите.
Проблемът е, че поради ниската покупателна сопособност на българите и липсата на контрол върху пазара, тази практика едва ли ще проработи.
В дългокрочен план представителите на браншовите организации очакват от бъдещото правителство яснота и прозрачност при въвеждането на аграрните политики. «Когато имаме ясна визия и дългосрочна стратегия, представена ни от управленците, тогава всеки от нас – и малките, и крупните производители, ще могат да планират своя бизнес, което в момента не виждаме», посочи още Теодор Иванов.
Той очаква от следващия кабинет и отворен диалог с браншовите организации, които наистина са представителни и които изразяват интересите на реалните фермери в страната.
