В коментарите към трите текста по доклада на Икономическия институт към БАН, който Синор.БГ публикува през последните 10 дни, се открои позицията на Теодор Иванов, главен секретар на Българска Асоциация на фермерите. Затова я публикуваме отделно, тъй като с позитивния си елемент фермерът призова към открита дискусия по наболелите въпроси на агросектора.
Бих отправил апел към всички специалисти в България, когато правят анализи, когато прявят стратегии, когато дават препоръки - нека да се работ в тандем с хората от производството и с експерти от неправителствените организации. В противен случай се получава една еднопосочно интерпретирана статистика, учебникарски полуистини, икономически екзотики и т.н. Нека да обясня какво имам предвид.
Селското стопанство в България е било пренебрегвано дори преди 1989 г. Така например, вадят се едни статистики колко домати сме произвеждали, колко свине, колко овце, какви добиви сме имали и т.н.
Истината е че, в 1989 г нашето земеделие осъмна с амортизиран парк - 20-30 годишни комбайни и трактори, свинекомплекси и краварници, които от построяването си през 70-те години не са обновявани и поддържани правилно и т.н. Стара генетика.
От 1989 г малцина бяха тези смелчаци, които решиха да се занимават със земеделие. Държавата не помагаше нито с лев. Дори и тогава се вихреше контрабанда.
Неслучайно от 1995 до 2005 г 50% от земята пустееше. Чак когато влязоха европейски пари - най-първо програмата САПАРД тогава се юрна народът да прави земеделие от 2005 г - 2007 г нататък. Между новите земеделци имаше юристи, строители, учители и т.н.
Зърнопроизводството изплува като водещо и се наложи поради няколко причини.
Първата е че, най-лесно и бързо можеше да се реализират проекти по европрограмите, свързани със закупуване на техника, второ - имаше конкурентен износ - с представени в България над 10 големи международни търговци на зърно мултинационални трейдъри, имаше благоприятни цени за зърното, което беше благодарение на модата за биогоривата.
Голяма част от зърното се изкупуваше за биоетанол, биодизел и т.н Сега много от тези фабрики са затворили врати или намалили драстично производството си.
За добра ценова конюнктура допринесоха и неблаполучия суши в различни краища по света.
Към днешна дата какво се случва - решихме да насърчим малките фермери, фамилните фермери. Това е добре, но защо трябва да унищожаваме големите, които изградиха модерни стопанства.
Изведнъж решихме, че те са латифундисти. Незнайно защо. Защото получавали големи субсидии.
Към 30 лв на декар субсидия, която получава един зърнопроизводител, той трябва да добави още толкова още 30 лв и да изплати това като рента на собствениците на земя. Така че, тези у които отиват тези субсидии са собствениците на земя.
Новата политка вече повелява по всички възможни начини да се ограничават големите ферми. Въведе се таван на субсидиите, въведе се ограничение в размера на средствата за закупуване на техника и т.н
Заговори се за нов модел земеделие - на малкия фермер, на биоземеделието, на директните продажи, на иновации, на коопериране. всичко това е много добре, но защо трябва да разваляме работещето и ефективното стремейки се да помогнем на другите. Не отчитат при това и тенденциите в Европа ЕС. Малките фермери или трябва да станат по-големи или трябва да имат и алтернативен бизнес или фалират.
Биоземеделие - да, но основният проблем и в ЕС са пазарите. Оказва се, че 80% от потребителите са склонни да платят само 10% по-висока цена от тази на конвенционалния продукт.
Поради тази причина има доста голямо завръщане към конвенционалното земеделие. От така наречените директни продажби има регистрирани само 500 души от които 375 пчелари.... за няколко години.
Когато говорим за фамилни фермери в Дания например средната ферма е 160 крави на един фамилен фермер. В България веднага биха кфалифицирали такъв фермер като латифундист...
По отношение на добавената принадена стойност. Не винаги преработката на един продукт води до принадена стойност.
Неслучайно много мелници, мандри, маслобойни в България фалираха. поради това, че трябваше да продават преработеният продукт - брашно, сирена, олио на загуба или трябваше да влезнат в сивия сектор или трябваше да правят всякакви "подобрения" като палмови масла и т.н.
И в момента в България има мощности за преработка на около 2 милиона тона слънчоглед, но се използват само само една четвърт от кпацитета около 600 хил. тона и още толкова се изнася като суровина.
Като говорим за прибавена стойност например във животновъдството. Например свиневъдството - ако реши човек да произведе месо и да превърне зърното в месо т.е. да има принадена стойност, тоогава той ще загуби много. Допреди месец около 0,30 лв за кг, т.е за всяко произведено прасе този човек би губил по 30 лв. Така че не винаги 2 плюс 2 е равно на 4 в земеделието, драги ми сънародници.
И пак призовавам - дайте да седнем на една маса и да търсим заедно решения..... Става въпрос за България и нейния просперитет.
