На предстоящото международно изложение на ябълката Interpoma 2014 г., което ще се проведе от 20-и до 22-и ноември в италианския град Болцано (Южен Тирол) ще бъде представен доклад за историята на производството на ябълки в региона Алто Адидже, съобщиха организаторите.
Докладът е публикуван в официалното издание на Организацията за прехрана и земеделие към Организацията на обединените нации (ФАО) и представя развитието на това производство като ефективен пример за иновативен подход в селското стопанство.
Отглеждането на ябълки в Южен Тирол датира от XVI-и век. Затова и този поминък днес се свързва с редица исторически, културни, социални, политически, географски и икономически фактори. Неслучайно отглеждането на ябълки в Южен Тирол днес се е превърнало в престижна професия.
Над осем хиляди са семейните ферми в региона, където ябълковите градини се простират върху площ от 190 хиляди дка.
В момента Южен Тирол произвежда половината от всички ябълки, продавани в Италия, 15% от ябълките на европейския пазар и 2% от доставките за целия свят.
Историята на успеха на ябълковата индустрия се основава на силно развита и адаптивна мрежа от заинтересовани страни – мрежа от производители, които са обединени в кооперации и асоциации, изследователски институции, консултантски фирми и др.
Така наречената "Учебна и иновационна мрежа за устойчиво земеделие" (LINSA) е изградена с основанта цел – да бъдат обменяни или доразвивани нови научни идеи.
Тази мрежа е изградена от Фридрих Вилхелм Райфайзен въз основа на взаимопомощта и личната отговорност на стопаните, като въвежда и самостоятелна администрация. Производителите на ябълки от региона са превърнали тази мрежа в наистина уникална система за бизнес.
Тяхното богатство на идеи и на техните правомощия за иновации са били решаващите фактори за техния успех.
Ето и петте фази, през които са преминали местните фермери, за да създадат сегашната система на сътрудничество.
• 1945-1960 - След края на Втората световна война Южен Тирол е представлявал бедна провинция. За да продават на пазара, производителите на ябълки изцяло са били контролирани от частни търговци, които по непрозрачен начин са определяли изкупните цени.
Тогава се заражда идеята фермерите да започнат общ бизнес. През 1945 г. те създават федерация на кооперациите VOG, която събира девет кооперации на производители на плодове. Общата цел е да повишат своята конкурентоспособност и да се позиционират на пазара.
Отново пред 1945 г. е възстановена и Лигата на фермерите Бауернбунд. Все още LINSA е в начален стадий на развитие. По онова време стопаните са се възползвали от неформална система за споделяне на идеи и знания с колегите.
През 1957 г. все повече се усеща необходимостта от осигуряване на независима техническа помощ. Тогава се се създава една от организациите, предхождаща LINSA.
• 1961-1971 – Задълбочава се необходимостта от интеграция между съюзите с цел подобряване на производството и съхранението на плодове.
През 60-те години в Южен Тирол следва критичен период, в който разходите за производство на ябълки растат, а цената пада. Кризата в производството на плодове е зеленчуци се изостря.
На този фон LINSA реагира по различен начин - на институционално ниво основава училище за лозарство и градинарство в Лаймбург през 1962 г. Така Лаймбургският технически колеж заедно с още едно специализирано училище Бератунгсринг стават основните институти за обучение на кадри.
Постепенно мрежата LINSA се развива като основен помощник в техническото обновяване в овощарството.
Въведена е италианската система палмета, изградена на основаната на вретеното. Техническите иновации дават тласък не само в производството и брането, но и при съхранението на ябълки.
В началото на 1970 г. по-старите сортове са заменени с модерни, които са по-добре приспособени към новите методи на отглеждане и съхранение. По време на този период LINSA получава първите субсидии от страна на Европейската общност за модернизиране на инфраструктурата на кооперациите и по този начин отговаря на изискванията на пазара.
• 1972-1990 - Подобряване на качеството и създаване на първата иновативна платформа.
Правителството на провинция Южен Тирол решава да създаде отделна структура, която да подкрепи селскостопанското производство чрез създаване на няколко нови институции.
През 1973 г. е създаден Консорциума за защита на културите от неблагоприятния климат. През 1976 г. са основани две кооперации Vinschgau Valley (VI.P) и Fruitgrowers (VOG).
• 1991-2001 – Чрез сливане на кооперациите инфраструктурата е модернизирана, като се създава отлична основа за устойчивост на производството.
При разпределението на субсидиите основната част от средствата отиват при кооперациите, а не при физическите лица, което прави мрежата LINSA още по-ефективна.
По време на този период LINSA отваря вратите си за международни партньорства, като работи съвместно с швейцарски и австрийски изследователски центрове. През 1998 г. се провежда първото издание на търговското изложение на ябълките Interpoma.
То е посветена на отглеждането, съхранението и пускането на пазара на ябълки. Така то продължава да се развива като платформа за общи интереси и обмен на информация, за откриване на нови пазари, както и за сътрудничество на международно ниво.
През 1991 г. изследователите от Лаймбург започна тестване на нови методи за съхранение на плодовете с динамично контролирана атмосфера. Въпреки напредъка мрежата пропуска да установи контакти със новосъздадените научни клубове, автори на нови сортове ябълки.
• От 2002 до днешна дата - Развитието на LINSA е повлияно от различни механизми за развитие с акцент, насочен към социалното значение на този сектор за региона.
Социалният капитал, който е създаден в рамките на това географско пространство, дава възможност за развитие на системата чрез абсорбиране на съществуващите знания от другите и създаване на нови знания за собствена. Еволюцията на LINSA последвано организационен път, който е типичен за учене организации.
Механизмите за сътрудничество в LINSA я превърнаха в ефективна, рентабилна и високопроизводителна система за производството на ябълки в Южен Тирол. В една област, в която почвата, водата, и трудовите сили са изчерпаеми ресурси, пътят е бил в посока как да се прилагат иновациите, така че да даде възможности за конкурентен бизнес с висока стойност.
