Неочакваният мраз през пролетта остави без реколта не само производителите на кайсии, череши и праскови, но и на останалите овощни насаждения, като не пожали дори ябълковите градини. Това съобщи за синор.бг Марк Цеков, мениджър на организацията на производителите на биоплодове „Яблена натура“, чиято семейна ябълкова градина се намира в Ботевградско.
На въпроса кои области от страната са претърпели щети тази година, младият фермер отговори, че е по-лесно да посочи незасегнатите региони. „Единствено в Хасковска и Пловдивска област ябълките не бяха засегнати от измръзвания, но пък там имаше градушки. Ако трябва да обобщим, земеделската 2025 година няма да бъде никак добра за овощарите“, посочи още Цеков.
Като всеки земеделец и Марк търси алтернативи, защото климатичните промени тепърва ще поставят сектора пред разрични изпитания. Според него „е назряло времето всички ние да се замислим по-сериозно върху избора на старите местни български сортове, които са значително по-устойчиви“. В градините на семейство Цекови преобладаващата част от насажденията са хибридни ябълки, при които измръзванията тази пролет са на 100 процента. „Единствено така наречените дивачки – старите дървета, дават плод, въпреки че нямат пазарен вид. И е време да си зададем въпроса – нужно ли е тези продукти да изглеждат като „топ модели“ или трябва да се насочим към сортовете, които са еволюирали през последните 200-300 години и имат високи вкусови качества“, риторично пита Цеков. Колкото и да си говорим, към момента пазарът иска от производителите еднообразие – по щандовете да са наредени равни по големина червени плодове. „Само че в природата нищо не е създадено по калъп. Там има разнообразие, затова и ние, като биологични земеделци е важно да се насочим към първоизточника и постепенно да върнем старите български сортове в нашите градини“, смята младият фермер.
Освен за връщане към корените по отношение на сортовата структура на отглежданите плодове Марк усеща, че земеделският сектор в България и Европа преминава в период на катарзис, при който е необходима промяна и в мисленето. „Тази психологическа трансфрмация е важна, защото ще дойде време, когато субсидирането силно ще намалее. Ако го осъзнаем навреме и започнем да изграждаме нов бизнес модел, без държавно и европейско подпомагане, тогава бихме могли да преминем през кризите, които се задават на хоризанта“, посочи още Цеков.
В това отношение младият фермер е оптимист, още повече че заедно с колегите си от Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ смята, че „бъдещето е в дигитализирането на процесите и въвеждане на енергоспестяващи технологии. Включително и използването на изкуствения интелект. Като браншова организация работим в подход, така че да обезпечим себе си – да свържем процесите с този изкуствен интелект, така че да максимално да намалим разходите си“, подчерта Марк Цеков.
Той не си прави илюзии, че този процес ще отнеме продължително време, затова в камарата вече обсъждат общи проекти, с които да кандидатстват за модернизация на производството, така че от тях да се възползват и големите, и малките стопанства. Мениджърът даде пример с инвестициите, които са направили в тяхната семейна градина с покупката на дрон, с който вече третират площите си. „Постигнахме огромни икономии в използването на горива, торове и продукти за растителна защита. Ако преди с пръскачка успяваме да третираме 60 декара за 8-часов работен ден, сега с един дрон приключваме за 40 минути. С пръскачките използвахме цял тон разтвор върху декар- декар и половина, докато с пръскачките можем само с 40 литра да третираме цели 20 декара – разликата е огромна“, посочва Марк. Добавяйки, че по този начин стопанството пести и от разходи за трактористи, защото дронът е на автопилот. Освен това се пестят препарати, постига се енергоспестяване.
„Да, ние сме голяма фирма и можем да инвестираме – но има бъдеще и за малките фирми“, смята Марк. И отново набляга на стратегиите, които се разработват в браншовата камара, която в бъдеще, чрез областните си сткруктури би могла чрез европейско финансиране да инвестира в метеорологични станции, чрез които фермерите да управляват бизнеса си. „Прецизното напояване също е от огромно значение – там се работи с изкуствен интелект. В един момент с датчици, ако следиш влажността и получаваш данни от метеорологичната станция, дистанционно можеш да предвиждаш как и с колко да поливаш и дали са нужни препарати за растителна защита“.
Браншовата камара „Плодове и зеленчуци“ все още е в начален етап за подготовка на подобни проекти, но младият фермер е оптимистично настроен. Защото българското земеделие се нуждае от иновации, а какъв по-добър пример – от този на колегите им в Европа, чиито кооперативи отдавна работят на принципа на съдружието.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
