Така дълго обсъжданото правило за прилагане на „активен фермер” трудно би могло да премахне от подпомагане фиктивните земеделски производители, защото системата на разплащателната агенция във фонд „Земеделие” не е свързана с тази данъчните и експертите не биха могли да контролират финансовото състояние на кандидатите за субсидии.
Това обясниха експерти по повод нотификацията за „активен фермер”, представена в Брюксел.
Според правилото реално действащи земеделски производители са тези, чиито постъпления от селскостопанска дейност съставляват поне една трета от общия им бизнес за последната данъчна година.
На този етап фонд „Земеделие” няма връзка с електронната система на Националната агенция по приходите, където единствено може да се провери какви данъци кандидатът за субсидии е платил през миналата година, посочиха за Farmer.bg експерти от ведомството.
Обещанията за „електронно правителство” се повтаря преди началото на изборите като основен приоритет, който обаче бързо се забравя. За цяла година предишното управление на министерството на земеделието така и не довърши единната база в самото министерство, въпреки че имаха подготвени документи още преди две години.
При представянето на служебния кабинет президентът Росен Плевнелиев отново постави сред спешните задачи на министрите подготовка на електронното обслужване.
Експертите от фонда обаче са твърде скептични за бързо решение на проблема, още повече, че министерството на земеделието така и не успя да свърже дори всичките електронни регистри във ведомството, фонд „Земеделие” и Българската агенция по безопасността на храните.
Без тази обща информационна база инспекторите от фонд „Земеделие” биха били безпомощни при контрола на изплащането на средствата, защото сега съществува разминаване при доказване и на поземлените отношения, и при броя на отглежданите животни.
При положение, че фондът няма пряка връзка с регистъра на данъцните, „активните фермери” лесно биха фалшифицирали данните за приходите си от последната година, за да кандидатстват за европейски средства.
С европейския регламент се постави праг на доходите, под който от земеделските производители няма да се изисква да са „активни фермери”. Или ако през миналата стопанска година размерът на предоставените субсидии за един кандидат е бил 5 хил. евро (10 хил. лева), той няма да бъде длъжен да доказва приходите си.
В българската нотификация предишното управление е решило този праг да падне на 3 (6 хил. лева) хиляди евро. Това означава, че изискването на активен фермер няма да важи за стопаните с размер на обработваемата земя от 250 декара, които през предходната година са получили до 6 хил. лева субсидии по директните плащания.
Въпросът е дали сегашното ръководство на министерството на земеделието ще успее да въведе допълнителни критерии, които подпомогнат работата на фонд «Земеделие» през следващите седем години.
От днес по работни групи започват да се обсъждат всички документи по бъдещата селскостопанска политика, подготвени от предишния кабинет.
Заедно с представителите на браншовите асоциации администрацията трябва да коригира онези предложения по плащанията на хектар и програмата за селските райони, които според бизнеса бяха въведени формално и без анализ за икономическия ефект от прилагането им.
