Растителнозащитните мероприятия при лозята напролет се провеждат едновременно със започване на сокодвижението на лозите. През този период е необходимо да бъдат атакувани неприятелите, които повреждат пъпките на лозите – лозова пъстрянка, лозова педомерка, гъсениците на някои нощенки, щурците, турски лозов хоботник, мъхнат бръмбар и други. Неприятелите нападат набъбващите и разпукващи се пъпки на лозовите растения и ако не се проведе борба срещу тях, съществува опасност от големи поражения.
Лозова пъстрянка
Лозовата пъстрянка (Theresimima (Ino; Procris) ampellophaga Bayl.) е един от опасните неприятели по пъпките на лозовите растения, която може да причини безплодие и изсъхване на лозите. През първата половина на април презимувалите гъсеници (светлосиви, с гъсто разположени белезникави и жълти, дълги космици) започват да се унищожават вътрешността на пъпките и ресите в тях. В по-късен период те скелетират листата, като оставят незасегнати само дебелите нерви. В зависимост от сорта една гъсеница поврежда от 4 до 15 пъпки. Засегнатите пъпки се развиват по-късно и не плододават или изобщо не се развиват. По-големи поражения се наблюдават през хладна пролет, заради по-дългия период на набъбване на пъпките. По-силно се повреждат късните сортове, отколкото ранните.
Химическа борба се провежда с неприятеля, ако се превиши икономическият праг на вредност. За десертните лози (ИПВ) е 1 ларва на 2 лози преди разпукване на пъпките, а след разпукването им 1 ларва на 1 лоза. При винените сортове ИПВ е 1 ларва на 1 лоза преди разпукване на пъпките, а след разпукването им – 2 ларви на 1 лоза. През април ларвите са много чувствителни към инсектицидите и загиват, ако лозите се пръскат с Децис 2,5 ЕК - 0,05%; Суми алфа 5 ЕК/ Сумицидин 5 ЕК - 0,03%; Карате зеон - 0,02% и други.
Пролетна нощенка
Пролетната нощенка (Euxoa temera Nb.) е разпространена в почти всички лозарски райони. Повреда нанасят гъсениците, познати като „сиви червеи”(сивокафяви, гладки, с дължина 35 -45 мм). Те са най-опасни през април, когато се хранят пъпките на лозите. Една гъсеница поврежда повече от 15-20 пъпки. По-късно те преминават по листата и ги скелетират; в лозовите вкоренилища нагризват поникващите леторасти непосредствено под повърхността на почвата и те загиват.
Гъсениците на пеперудите нощенки се изхранват с видовете растения от голям брой семейства, т.е. те са полифаги.
Химическа борба се провежда при численост над икономическия праг на вредност. При десертните сортове преди развитие на пъпките ИПВ е 1 гъсеница на 4 лози, а след развитието им - 1 гъсеница на 2 лози; при винените сортове преди развитие на пъпките 1 гъсеница на 2 лози, а след развитието им - 1 гъсеница на 1 лоза. Лозята може да се третират с един от инсектицидите: Дурсбан 4 Е - 0,1%; Дека ЕК - 40-60 мл/ дка; Нуреле Дурсбан - 0,05% и други.
Лозова листозавивачка
Лозовата листозавивачка (Sparganothis pilleriana) е многояден вид, който напада овощни и горски видове, плевели, ягоди, рози, но най-голямо предпочитание има към лозите. Особено ако лозята са силно зашумени, със слаба агротехника, неприятелят се намножава масово и с повредите, които причинява на пъпките, може силно да намали добива. Лозовата листозавивачка има едно поколение годишно и зимува като ларва от първа възраст в копринено пашкулче под кората на лозите. През втората половина на април ларвите се разпълзяват по току що набъбналите пъпки и по младите леторасти, които оплитат с паяжина и повреждат. Повредените пъпки в повечето случаи не се развиват или ако се развият това става доста късно. Ларвите изгризват правилен отвор откъм върха на пъпката и без да засягат обвивните й листа унищожават цялата й вътрешност. Една гъсеница поврежда 15 – 20 пъпки. По-късно гъсениците преминават по листата, които завиват и уплитат с копринени нишки. Те се хранят в завитите листа или нагризват дръжките, от което листата увяхват и изсъхват. Понякога повреждат и ресата, като я уплитат с копринени нишки.
Срещу лозовата листозавивачка лозята може да се третират с един от инсектицидите: Афикар 100 ЕК - 50 мл/ дка; Плинто ЕК - 40-60 мл/ дка; Циперфор 100 ЕК - 50 мл/ дка; Цитрин макс – 6 мл/ дка; Шерпа 100 ЕК - 50 мл/ дка. Инсектицидите срещу гроздовите молци имат ефективно действие срещу лозовата листозавивачка.
За по-голям ефект от борбата с неприятелите по лозовите пъпки е необходимо химическите мерки да се съчетават с агротехнически и механически, т.е. остъргване на старата и напуканата кора от главините и раменете, събиране и изгаряне на остатъците, редовно обработване на почвата, унищожаване на плевелната растителност. Ако пролетта е суха, лозарите периодично трябва да обследват лозовите насаждения за откриване на неприятелите. Най-критичен е периодът от набъбване до разпукване на пъпките. Щом се открият първите повреди и в зависимост от икономическия праг на вредност се предприема пръскане на лозята с един от по-горе упоменатите инсектициди.
Продължение по темата и специална публикация за цъфтежните пръскания на овощните култури през април – търсете в новия бр.4/април 2014 г. на сп. „Практично земеделие”. Тел. за контакти и абонамент: 0888 58 54 68.
