През седмицата (28 април – 2 май) стана ясно, че ще осигурим поливна вода на гръцките фермери в района от Еврос от каскадата при река Арда в следващите 5 години. Обвързаното подпомагане за плодове и зеленчуци бе изплатено още в понеделник. Вторият и последен транш за подпомагане на доходите за устойчивост също се извърши. Малките фермери се „опаричиха“ с рекордните 2 444 лева на стопанство. ЕК ни отряза надеждата, че прилагането на ПРСР ще се проточи до края на 2026 г., след което земеделското министерство светкавично увеличи бюджета по подмярка 4.2 с още 39 милиона, което е с над 75% от първоначалния бюджет. А тук ще продължим горската тема за имотите и ВЕИ-та с още един скандален случай.
Колкото и да не ни се ще, ние ще продължим да подаваме вода на Гърция от Арда, тъй като нямаме съоръжения, с които да я използваме за напояване на нашите земеделски полета. Това е положението. Така както водите на Дунав изтичат в Черно море, почти без да ги използваме за напояване, защото старите мега съоръжения от соца бяха престъпно и ненаказано унищожени, така и водите на Места и Арда ще носят благо не на нашите земеделци, а на гръцките. И е добре, че поне някой ще се възползва от това природно богатство. Така че няма за какво да критикуваме решението на правителството.
Времето изведнъж се ускори, когато стана ясно, че ПРСР приключва до края на годината, а ние сме усвоили от предоставения ни бюджет към 80%. Тоест трябва здраво да настъпим газта, за да сме на по-малка загуба. Обаче. Как така, когато приемът по мярката е стартирал на 11 юли 2024 г. и е приключил на 11 октомври, фонд „Земеделие“ обявява след повече от 6 месеца колко проекта са одобрени? За Бога, това са 230 заявления от кандидати, а броят на служителите във фонда е около 1700! При това е сигурно, че тези, които са разглеждали проектите, са били под натиск да приключват по-бързо, защото часовникът тиктака. На одобрените инвеститори-преработватели, им се дават според насоките 10 месеца, за да изпълнят проектите. Но, не бързайте да смятате, че бенефициерите ще имат към 7 месеца, за да реализират намеренията си. Още по-малко ще са, защото тепърва предстои фондът да изготви техническа и финансова оценка. След това, ако няма друго, трябва да се подпишат договори между ДФЗ и изпълнителите на проектите с 10 и повече точки. А какво означава, че ПРСР трябва да приключи до края на тази година? Не означава ли, че еко и ВЕИ инвестициите трябва да са изпълнени поне месец по-рано, за да може фонда да ги огледа и да плати 50% субсидия до края на годината? Ама ДФЗ не можа за 6 месеца да точкува проектите, та едва ли за един месец ще смогне да види на място изпълнението им! Излиза, че да проектираш и построиш екологично съоръжение е нищо работа в сравнение с титаничното усилие на фонда да си свърши административната дейност. Потънали сме до гуша в бюрокрацията на една система, която се гъне да излезе от паяжината, която сама си е оплела. Само че тази паяжина не е само за администрацията, тя е хванала в капана си и кандидатите по мярката. Сега, като се замисля, май 1700 щата за фонд „Земеделие“ са малко! И наистина е така, защото при предишни годишни финансови отчети на фонда, сме виждали, че се плаща и на временно наети хора да помагат в разчистването на Авгиевите обори. Страшно е!
Нека да припомним, че по приема по мярка 4.1 от 2021 г. подписването на повечето от договорите се случи през 2023 г., а изпълнението започна дори по-късно за проектите, които чакаха доставки на материали отвън. Войната в Украйна ги забави. Когато бенефициерите поискаха удължаване на срока за изпълнение, който изтича на 15 юни т.г., фондът ги отряза. Нямаше как да е иначе, защото на поточната линия за разглеждане, одобряване и плащане стоят и други мерки, а времето галопира.
Този петък ДФЗ обяви втори прием по общинската интервенция за инвестиции в транспортна инфраструктура, енергийна ефективност и В и К, този път, слава Богу, по Стратегическия план.
Между другото повечето одобрени проекти за екологични инвестиции по мярка 4.2 ще увеличат производството на електроенергия от ВЕИ, макар и за собствени нужни на предприятията. Преди дни енергийният експер Иван Хиновски възкликна: „За 2026 г. очакваме нови над 1300 мегавата енергия от възобновяеми източници. Не ми се мисли докъде ще стигнем“. Коментарът му беше по повод аварията с тока в Испания, Португалия и части от Франция и трудността да се балансират енергиите от различни източници.
Тук е мястото да продължим темата за строителството на ветрогенераторен парк в община Аврен, където инвеститори са китайски граждани. Местните са категорично против, но тази седмица въпрос на депутат от ДПС-ДПС към министър Тахов им дава допълнителен мотив за протести. Според депутата Хюсни Адем, 9 от общо планираните 38 вятърни турбини, попадат в зона от Натура 2000. Той пита защо Североизточното горско предприятие е дало положително становище за този проект. Отговорът предстои.
Тази седмица правителството одобри МЗХ да получи допълнителни 45 млн. лв. Сумата ще послужи за обезпечаване на дължими плащания по присъдени вземания по съдебен път. Тези милиони вероятно включват признати от съдилищата грешки на ДФ „Земеделие“, но също така и неплатени на земеделци големи обезщетения от природни бедствия. Възможно е с нея да се разчистят и задължения за хонорари към наети на граждански договори адвокати за съдебни дела срещу МЗХ и фонда. Между другото изумително е колко много външни адвокати се наемат да защитават интересите на МЗХ и институциите към него.
През седмицата депутат от „Величие“ зададе въпрос на министър Тахов по интересен казус, свързан с горска територия. Става въпрос за имот от 90,5 декара на територията на курортен комплекс „Камчия“ на 100 метра от брега на морето. Историята с имота е следната: През 1985 г. Министерството на горите и горската промишленост с решение на правителството предотстъпва въпросния терен на Държавно стопанско обединение (ДСО) „Стара планина“ за стопанисване и изграждане на собствени бунгала. Територията обаче остава собственост на държавния горски фонд. През 1989 г. ДСО „Стара планина“ престава да съществува. Според депутата през 2023 г. имотът се оказва собственост на софийската фирма „Фурнир“АД. Как се случва това, пита народнит представител.
Справка с Търговския регистър показва, че няма как през 2023 г. този терен да е придобит от посоченото акционерно дружество, тъй като още през месец май 2022 г. Софийският градски съд прекратява дейността на „Фурнир“АД, което след влизане на решението в сила следва да премине в ликвидация.
От по-ранен документ от 2011 г. разбираме, че главен акционер във „Фурнир“ АД е публичната компания „Индустриален капитал-холдинг“, а също и „Серве трейд“, чиято дейност е търговия с недвижими имоти. Впоследствие обаче участието на холдинга във „Фурнир“ се минимализира. Възможно е земите, за които се интересува депутатът, вече да са част от Санитарно-оздравителния комплекс „Камчия“, който е разположен върху 300 декара. Сделката за този огромен терен е извършена по време на тройната коалиция при правителството на Сергей Станишев. Публикация на „Свободна Европа“ сочи, че комплекс „Камчия“ е руска собственост, която се управлява от кметството на Москва. Част от земята под него е придобита от „Балкантурист“ на изключително ниска цена, но после този имот се окрупнява и може би към него е приобщен и теренът, стопанисван някога от ДСО „Стара планина“. Но нека да почакаме отговора на министър Тахов, който със сигурност не е замесен в този стар скандал. Служителите на МЗХ ще трябва да се поровят в архивите, за да може да разберем още нещо за тъмното корупционно минало на българската приватизация.
