Министърът на земеделието и горите Димитър Греков е първият министър след Венцислав Върбанов, който обеща на земеделските производители да започне работа по нов закон за комасацията.
На днешната дискусия по проблемите на земеползването, организирана от Българската телеграфна агенция, представителите на браншовите организации в областта на земеделието поискаха спешни мерки за уедряването на земята и за въвеждане на данък (или държавни такси) върху пустеещите земи, който да насърчи стопаните да отдават имотите си под наем.
Повече от 15 години заетите в агросектора настояват за държавна подкрепа при окрупняването на парцелите, което е гаранция за ефективно и конкурентно земеделие. През 2001 г. Върбанов се опита да прокара подобен проект, но не получи политическа подкрепа.
От името на колегите си председателят на асоциацията на собствениците на земеделска земя Борислав Петков попита министър Греков дали е готов да сформира работна група за бъдещия закон.
Министърът се ангажира, че ще инициира нейното създаване, като най-късно до края на май ще се проведе и първото й заседание.
„Данните от статистиката сочат, че средният размер на земята в българските земеделски стопанства е едва 5,5 декара”, припомни Греков. И потърси мнението на браншовиците за други законодателни промени, които биха ги улеснили в поземлените отношения.
Председателят на асоциацията на земеделските производители Венцислав Върбанов предложи да се въведе данък или държавна такса върху пустеещите земи, което е съществена стъпка срещу нежеланието на собствениците да отдават под наем терените.
Колегата му Петков допълни, че е време да се премахне и натуралната рента, защото чрез е форма за укриване на доходи и избягване на данък върху добаведаната стойност (ДДС).
От асоциацията на зърнопроизводителите също изразиха становище, като посочиха, че рентата върху земята остава единственият доход на хората в селските региони. С обявената политика на подпомагане на първите 300 дка и почти двойното намаляване на директните плащания за големите производители, което ще стане до 2018 г., това ще се отрази на рентата, която съществено ще намалее, поясни зам. председателят на асоциацията Ангел Вукодинов.
Според зърнопроизводителите държавната политика трябва да бъде съобразена с принципите на общата селскостопанска политика през следващите 7 години. И за тях е важно да знаят какви ще са правилата, така че сегашните проблеми в земеползването да отпаднат.
Същото становище изрази и Светлана Боянова от Института за агростратегии и иновации, която припомни, че поземлените отношения могат лесно да се регулират, ако се подкрепя бизнес инициативата.
„Европейската комисия насърчава производството на качествените храни и екологичното земеделие, което не замърсява природата. Когато на хората не се пречи доброволно да комасират земите и да сключват поне 6-годишни споразумения помежду си, тогава може да се говори за устойчивост на производството”, обясни Боянова.
Борислав Петков припомни, че с помощта на частно финансиране досега в страната са приключили 4 комасационни проекта. Нови 20 ще започнат много скоро. Чрез тях са окрупнени около 100 хил. дка, което е начало с добър потенциал за развитие.
