Перспективни сортове фуражен грах – зимни и пролетни

Недостигът на протеин се превръща в световен проблем, ето защо и протеиновите култури стават приоритетни в Европейската програма за развитието на земеделието за периода 2014 – 2020 г.

Грахът е една от основните протеинови култури, която заема важно място в структурата на земеделското производство. Нейното използване има два основни аспекта - за зърнен и зелен фураж, и за храна на хората. Освен че е култура богата на белтъчини, тя има важно значение и за поддържането на естественото почвено плодородие. Включването и в сеитбооборотните схеми, като предшественик на други култури намалява до голяма степен азотното торене, което е особено важно за биологичното земеделие. Грахът в нашата страна може да се отглежда като зимна и пролетна култура, поради което той предизвиква по-голям интерес в сравнение с другите зърнено-бобови култури. В България, за разлика от другите протеинови култури като фий, нахут, бакла, леща, соя и др., при граха има по-голямо разнообразие от сортове.

В Института по Растителни Генетични Ресурси – гр. Садово се работи за създаване основно на сортове фуражен грах, като пет от тях Мир, Весела, Теди, Амитие и Пикарди са включени в официалната сортова листа на страната за 2013 г.
Сортовете Мир и Весела са зимни и се отличават с изключително висока зимоустойчивост, ранозрелост, продуктивност на зелена маса, сено и семена.
Сортовете Теди, Амитие и Пикарди са пролетни с направление за зърно.

Сортове зимен грах
Грах сорт Мир е типично фуражен сорт за зелено. Той е един от най-търсените сортове и се отглежда в цялата страна. Добивите на зелена маса са от 3.3 до 5.5 t/da, а на семена 250-300 kg/da. Използва се и като стандарт по зимоустойчивост. Има бърз темп на растеж и развитие ранно през пролетта, поради което е много подходящ като предкултура на тютюна и царевица за силаж. Характерна биологична особеност е голямата му ранозрелост. Той достига коситбена зрелост в края на април - началото на май и това позволява той да се отглежда като редовна култура за зелено, а тютюна и царевицата за силаж да се засяват в оптимални агротехнически срокове. Растенията достигат височина 90-150 сm в зависимост от климатичните и почвените условия и са добре облистени. Бобът съдържа от 5 до 7 семена, кръгли с гладка повърхност, със сиво-зелен цвят, с виолетови точици, нееднородни. Съдържанието на суров протеин в зелената маса е около 17%, а в семената около 27% от абсолютно сухото вещество. Сортът може да се отглежда на всички типове почва, с изключение на силно киселите засолени и заблатени почви. Това е най-добрия сорт за зелена маса.

Весела е другия зимен сорт фуражен грах създаден в ИРГР - гр. Садово. Отглежда се за зелена маса и сухо зърно. Коситбената зрелост на сорт Весела настъпва в началото на май, а узряването му в периода 5-20 юни, в зависимост от датата на сеитба. Растенията са с височина 80 – 120 сm, добре облистени и формират 2-3 базални разклонения. Може да се сее през есента или ранно на пролет. Добивите на зелена маса са 3.3 - 3.5 t/da, а на семена от 250 до 350 kg/da. Сортът Весела е национален стандарт за зимоустойчивост.

Какво трябва да знаем за отглеждането на зимен грах?
Правилната агротехнология е един от основните фактори влияещи на добива. Важен момент от борбата с плевелната растителност е качествената предсеитбена обработка. След прибирането на предшественика и освобождаване на полето от растителните остатъци, се извършва плитка оран на дълбочина 15-16 сm, последвана от предсеитбено дисковане на кръст. При силното засушаване през лятото, особено в Южна България, трябва да се предпочитат редуцираните обработки. Полетата се обработват с две или три минавания с дискова брана, в две взаимно перпендикулярни посоки на дълбочина 10-15 сm.

Нормите на торене при граха се определят най-вече от типа на почвата и нейната запасеност с хранителни вещества. При средна запасеност на почвата с подвижен фосфор, оптималната фосфорна норма е 6 kg/da активно вещество, а при слаба запасеност - 12 kg/da или съответно 13 и 25 кг троен суперфосфат на декар. Торенето на граха с калий на запасени почви, каквито са преобладаващата част от нашите, е неефективно. При изразена недостатъчност на подвижните му форми, то се прилага в количество 8-10 kg/da а.в. Калиевите и фосфорните торове се внасят преди основната обработка на почвата. Трябва да отбележим, че тази култура използва много добре последействието на торенето на предшественика с фосфорни и калиеви торове. В интензивните райони, където обикновено се отглежда зимния грах, нашите почви са добре запасени с азот. Като бобова култура грахът реагира слабо на азотното торене. Подхранването с азотни торове има смисъл ранно напролет. При отглеждане на сорт Мир за семепроизводство, за осигуряване на растенията с необходимия им азот, се прилага ранно пролетно торене с 3-5 kg/da чист азот или до 15 кг. амониева селитра. Известно завишаване до 7 kg/da може да се направи при граховите смески, предназначени за производство на тревна биомаса за селскостопанските животни.
Срокове на сеитба на зимния грах са 10-20 октомври за С. България и 20-30 октомври, най-късно до 10 ноември за Южна България. Сеитбената норма е 18 – 20 kg/da, при използване на тесноредови сеялки. Валирането е задължително мероприятие след сеитба както на семепроизводствените площи, така и на тези за смески. Най-добре е то да се прави със членест валяк тип „Кембридж”, за да се улесни едновременното поникване на семената и коситбата на посева. Грахово-житните смески не се нуждаят от специални грижи за борба с плевелите. Използването на подходящи хербициди се налага само при отглеждането на сортовете за семена.

Важна грижа за семепроизводните посеви е правилно извеждане на борба с граховия зърнояд, различни видове хоботници и листни въшки. Икономически най-важния неприятел при семепроизводството на граха е граховият зърнояд (Bruchus pisi). Той е разпространен из цялата страна и понякога поврежда реколтата на 100%. За успешна борба с този неприятел е от значение навременното третиране на посевите с инсектициди. Първото третиране трябва да се направи в началото на цъфтежа, второто и третото през седем дни.

Големи повреди нанася и бобовия петточков хоботник (Tychius quinquepunctatus). Необходимо е да се следи неговото първо появяване (малко по-късно от граховия зърнояд) и да се започне третиране с тиофософорни препарати. Този неприятел също може да компрометира реколтата до 100 %. Важно условие за борба с тези два важни неприятеля е и спазването на подходящо сеитбообръщение. Грахът задължително трябва да идва на същото място след 4-5 години. Той не е взискателен към предшественика и се развива добре след всички култури. Прибраните и почистени семена се фумигират от специализираните фирми.

Граховите посеви, предназначени за добиване на зелена биомаса представляват смески с житни култури в определено съотношение (75 % грах и 25 % житно; в килограми това означава 14 кг грах и 4 – 5 кг житно). Най- подходящи зимни житни култури са тритикале, пшеница, зимен овес, може и ечемик. Житният компонент е необходим като подпорна култура и е най-добре е да бъде засят отделно и напреко на граха, за да се получи равномерно разпределение на растенията. Добре е да се знае, че при завишаване сеитбената норма на житната култура поради по-ранното си развитие тя може да подтисне граха и да намали значително хранителната стойност на смеската. Много добри посеви от качествен зелен фураж се получават от зимния грах в смес с тритикале сорт Рожен. Той е пшеничен тип тритикале със здраво стъбло и много добре поддържа зимния грах, като по този начин се избягва полягането и се получава повече и по-качествена зелена маса, подходяща за изхранване в свежо състояние и за силажиране. Обикновено до края на май се получават по 2500-3500 кg от декар висококачествена зелена маса, която е изключително ефективна при млечното говедовъдство. Няма животновъд, които да е сял житно-бобови смески и да не е повторил.

Сортове пролетен грах
В ИРГР – гр. Садово са създадени и три пролетни сорта грах подходящи за зърно - Теди, Амитие и Пикарди. Те са високопродуктивни, не полягащи сортове, създадени чрез хибридизация, резултат на българо-френска селекция.
Сорт Амитие има средно високи (до 60 сm) растения, с афилен тип на листа,с бели цветовете, семената са сиво зелени с овална форма. Узрява на 15-20 юни. Вегетацията му е от 68 до 84 дни. Добивът на семена е 320-450 кg/da. Направленията на използване на този сорт са за концентриран фураж и за консервиране в свежо състояние и сухо зърно.

Пролетният сорт Пикарди е селекциониран за зърно (380-450 кg/da). Той се отличава с най-голяма дружност и изравненост при всички фази и узряването. Цветовете са бели по два на цветонос, семената са със светло зелена окраска и сив оттенък. Вегетацията е от 68 до 80 дни. Подходящ е за сухо зърно за фураж и преработка. Устойчив е на мана и фузариум.

Сортът Теди намира приложение в консервната (свежо и сухо зърно) и преработвателната промишленост (диетични брашна и добавки), тъй като има добри вкусови качества. Растенията са с височина до 65 cm, с афилен тип на листа, като образуват само прилистници, а листенцата са видоизменени в мустачки. Цветовете са бели по два на цветонос, семената са сивозелени. Вегетацията на сорта е от 68 до 80 дни. Добивът на семена е 380-450 кg/da.

Повече информация по темата, както и технологични препоръки за отглеждане на пролетен грах – четете в новия, ноемврийски бр.10/2013 г. на сп. „Практично земеделие” . Информация за абонамент за изданието на тел.: 0888 58 54 68
Автори: Ас. София Петрова, Гл. ас. Иван Алексиев
Институт по Растителни Генетични Ресурси „К. Малков” – Садово - www.ipgrbg.com