В момент, когато от фермерите се иска да са на предната линия в производството на храни, животновъди сигнализират, че във време на изолация им липсва доста информация, свързана с пряката им дейност, каквато на този етап не получават нито от земеделските служби, нито от научните институти, нито от Националната служба за съвети в земеделието. За това сигнализираха животновъди от няколко планински региони в Южна България, които настояват институтите към Селскостопанска академия да възстановят старите си научно-методични звена, за да са от полза на стопаните.
В момента службите за съвети в земеделието са буквално затрупани да правят безплатни проекти по подмярка 6,3 и оттам друга помощ бизнесът не очаква. Затова и стопаните настояват за пряка връзка с научните институти, за да получават приложни знания за културите, които да садят при сегашните климатични промени.
„Интересувам се при нарастващото засушаване, което наблюдаваме през последните лета, дали да не започна да отглеждам суданка (вид сорго) вместо царевица като фураж за животните. Пробвах да потърся съвет в Земеделския институт в Шумен, но безуспешно - телефоните на сайта на института останаха безмълвни, което сигурно е свързано с карантината покрай коронавируса”, посочи животновъд с малка семейна ферма. Напразни са останали и опитите му да получи информация от регионалния офис на службата за съвети в земеделието, защото там експертите буквално давали „заето” заради безплатните проекти по подмярка 6,3, с които били затрупани.
Стопаните са изумени от факта, че за 13 години членство в ЕС нито един държавен институт от системата на Селскостопанска академия, който прави опити с различни фуражни култури, не дава агрономически или други съвети, свързани с тяхната научна дейност. Толкова пари се изсипаха за консултантски услуги в земеделието, а дребните земеделци отново не могат да разчитат на безплатни съвети било чрез уебинари или друг вид семинари, провеждани дистанционно, посочиха и млади фермери от Врачанско. Според тях е ясно, че големите фермери разполагат с платени агрономи за подобни съвети. Малкият и среден бизнес обаче продължава сам да се бори, особено ако му липсва необходимото агрономическо или ветеринарно образование.
Конкретно за суданката някои стопани са започнали да я използват като алтернатива култура, най-вече защото е сухоустойчива, при косене се възстановява и успешно се ползва за зелен фураж неколкократно. Културата е внесена в страната ни от Судан, оттам и името й. Проблемът е, че тя изтощава почвата, защото извлича ценни вещества от почвата затова не е предпочитана за предшественик на други култури. Ето защо стопаните се нуждаят от професионални напътствия, защото освен суданката те биха могли да ползват алтернативни зърнени култури, особено в планинските региони, където условията са по-сурови и добивите по-слаби.
В тази връзка фермерите настояват точно сега, когато електронната система за връзка с администрацията най-после излезе от „зоната на здрача”, институтите към Селскостопанска академия ССА също да се отворят към бизнеса. Но не формално, а реално – чрез съвременните системи за комуникация.
Повечето от животновъдите се нуждаят и съвети как да подготвят фуражните си планове или пък да направят ефективен фуражен баланс, който в условията на криза да не изисква големи разходи. „Сега намираме нужната ни информация от стари пожълтели учебници отпреди 40 години, но вместо да се ровим в тях, на интернет страниците на всяка земеделска служба можеше да бъдат качени таблици с фуражните норми при отглеждане на телета, крави, овце, свине и други животни”, припомнят стопаните. А ние риторично питаме защо на фона на милионите евра, отпуснати по ПРСР за безплатни консултации на бизнеса, в дигиталната ера фермерите остават без дигитални знания.
