Министерството на земеделието има амбицията да насърчава инвестиции в преработка на земеделска продукция, така че страната да намали прекия износ на зърно като суровина и да се ориентира към неговата преработка, тоест към надграждане на бизнеса. Това е заявил министърът на земеделието Румен Порожанов на последното заседание на комисията по земеделие и гори през април, когато беше отчетен ходът на преговорите в Съвета на Европа по отношение на бъдещата обща селскостопанска политика ОСП след 2020 г., съобщиха депутати.
Порожанов е припомнил за новата инвестиция в разградския завод „Амилум“, целяща да разшири производството на фруктоза от царевица, в резултат на което годишно заводът ще изкупува още 400 хиляди тона суровина. До момента този завод годишно изкупува по 400 хил. т.
В напреднал етап са дискусиите с потенциални инвеститори по друг проект – за изграждане на фуражен завод, където годишно да се преработват около 500 хиляди тона зърно, посочи още министърът. Вървят огледи на терени, като на този етап Шуменският регион е с най-голяма вероятност за неговото изграждане, понеже е в близост до пристанище Варна и до центъра на зърнопроизводството.
Не е ясно дали този фуражен завод е свързан с предстоящата инвестиция на разградския завод „Биовет“, който за разширението си на мощностите ще получи 100 милиона евро заем от Европейската инвестиционна банка. Споразумението беше подписано през януари тази година и ще се реализира по „Плана Юнкер“ в България.
Намеренията на българското правителство са и през следващия програмен период с предимство да се подпомагат крупния земеделски бизнес като зърнопроизводството, посочи Порожанов. Само миналата година реколтата от ечемик и пшеница достигна 6 млн. тона. „Ако един милиона тона от тях се преработват в страната, това е крачка напред към по-ефективно производство“, посочи министър Порожанов пред депутатите.
По всичко изглежда, че насърченията за малките ферми остават в периферията и в бъдещия програмен период и това беше ясно обяснено от министъра. На въпроса за подводните камъни по отношение на подпомагането след 2020 г., Порожанов обясни, че „семейният, малкият фермер трудно се справя с конкуренцията, затова въпросът е в това не само да го подпомагаме, а как той сам да подобри ефективността си“.
По отношение на бъдещата ОСП Порожанов припомни, че и след 2020 година политиката на обвързана подкрепа ще продължи. До момента годишно страната заделя 13 на сто от бюджета по първия стълб. „От две години нашите плодове и зеленчуци получават 80 млн. лв. по 13 схеми и около 8 схеми за животновъдството“, припомни Порожанов. И понеже трябва да има солидарност между държавите, въпреки нежеланието на Германия след 2020 г. обвързаната подкрепа да се продължи, тя ще бъде заложена в новото законодателство, обясни министърът.
