Ако погледнем кои проекти по новата селска програма печелят най-много точки и първи ще разчитат на евросубсидии при преработка на селскостопанска продукция от подмярка 4.2, със сигурност ще преобърнем представите на Европа за българските приоритети в земеделието. Не си мислете, че агросекторът се крепи на някакво си там зърнопроизводство, градинарство или животновъдство. Нищо подобно – бъдещата ни славата ще „блесне” в производството на тикви.
Това излиза от анализа на проектите по подмярка 4,2, набрали най-много точки при оценката на фонд „Земеделие” и представен пред браншовите съюзи от земеделието и пред консултанти миналия месец.
На случаен принцип експерти от фонда подбрали няколко от проектите с най-висока оценка и какво излязло – че със сигурност евросубсидии и то в максималния размер от 3 милиона евро ще бъдат дадени не за мандри или месопреработвателни цехове, а за фуражен завод за биотикви, както и за винарни, преработващи биоябълки и биосливи. Не че в България има производители, които да захранват с биопродукция подобен завод. Нищо подобно. Целта е набързо да се изработи един изкуствен проект, чрез който да се източва програмата, вместо средствата да отиват при реалните производители.
Това коментираха пред Синор.БГ представители и на браншовите съюзи, и на консултантите, за които сега действащите критерии за оценка са твърде общи и дават възможност да се прокрадват нагласени проекти, зад които не стоят реални фермери.
„Нямам нищо против производството на тикви – то е в приоритетния отрасъл зеленчукопроизводство. Но кажете ми защо тези 3 млн. евро евросубсидии само за един проект трябва да отидат в нетрадиционно за страната производство, вместо да се подпомогнат 10 преработватели на домати, пипер или краставици, които имат утвърдени пазари и се нуждаят се от модернизация", коментира Мариана Милтенова, изпълнителен директор на Съюза на градинарите в България. Защото нито един реален производител не би поискал 3 млн. евро, чието първоначално финансиране трудно би осигурил като заем, затова по-скоро би кандидатствал с проект до 300 хил. лева.
Само да припомним, че целта на европодпомагането е средствата да отидат в бизнеса, който осигурява и много повече работни места, а не в един завод за тикви например, който ще бъде натоварен само няколко месеца в годината.
Подобна е позицията и на експертите от Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП), които са убедени, че техните членове не са разработвали подобни проекти. Защото всеки уважаващ себе си консултант знае философията на европейското подпомагане и затова изработва проекти на фирми, които отдавна са на пазара, работят за икономиката на страната и биха повишили финансовите си показатели, ако използват европомощта.
За да не се излагаме с подобни проекти за тикви, както се случи с яхтите и луксозните автомобили при старата програма за развитие на селските райони 2007-2013 г., консултанти и браншовици са предложили на фонд „Земеделие” да се разработят нови правила за оценка, така че предимство да имат фирмите, доказали финансова стабилност, съобщи Емил Дърев от БАКЕП.
Всеки счетоводител би могъл да докаже с финансовите показатели на кандидатите дали те могат да възвърнат средствата до финала на изпълнението на даден инвестиционен проект.
От фонда са обещали да обсъдят проблема с министерството на земеделието, като се очаква в скоро време да се създаде работна група, която да предложи съответните корекции в нормативите.
Подобни промени се наложиха и при подмярката за инвестиции в земеделски стопанства 4,1, където отново сред кандидатите се нароиха биопроизводители в преход, за които изобщо не е ясно дали някога ще станат реални биопроизводители, но спечелиха най-много точки и ще бъдат одобрени.
Браншовици и консултанти настояват фонд „Земеделие” да изпълни обещанието си за прозрачност при одобрението на проектите, което би осигурило и необходимия обществен контрол при разходването на евросредства. На пресконференция неотдавна изпълнителният директор на фонда Румен Порожанов обеща фондът да осигури подобна прозрачност, така че бизнесът да знае кои са „щастливците”, получили евросубсидии по новата селска програма.
За нас остава само плахата надежда, че България все пак има шанс да върне славата си като родина на градинарите. Защото с фуражите от тикви като алтернатива ще ни навлечем само присмех, което е сигурно.
Екатерина Стоилова
