Крастата се причинява от кърлежа Саркоптес скабиеи, който е най-важният ектопаразит по свинете от цял свят. Нанася значителни икономически загуби, тъй като намалява растежа на животните и влошава оползотворяването на фуража. Кърлежчето е малък по размер паразит (0,5 мм), паразитиращ в епидермиса, в който яйцата, ларвите, нимфите и възрастните паразити се развиват под повърхността на кожата. Развитието от яйцето до зрялата форма продължава 10-15 дни.
Основни източници на заразата са хронично инвазираните животни, които съдържат голям брой паразити, най-много в ушите. Разпространява се директно от животно на животно било чрез близък кожен контакт или контакт със скоро контаминирани (заразени) повърхности. Нерезите често са опасен източник поради това, че по-рядко се третират. Те спомагат за поддържане на инфекцията във фермата, понеже са в постоянен кожен контакт с разплодните свине и стават хронични заразоносители. Разпространението от разплодните животни към подрастващите прасета става чрез директен контакт наскоро след опрасването. Във външната среда паразитът има малка преживяемост.
Признаци на заболяването - в началото на акутното заболяване се забелязва тръскане на ушите. Единственият постоянен клиничен признак е сърбежът. Кожните поражения се наблюдават 3 седмици след заразяването. Те започват като малки крусти, които се развиват в плаки с 5 мм диаметър, които могат да покрият до 70 на сто от вътрешната повърхност на ухото. Огнищни еритематозни кожни папули, свързани със свръхчувствителност, се появяват по хълбоците и корема, след като ушните поражения регресират. Ако животното не се третира, пораженията се разширяват, засягат съседните тъкани и кожата надебелява. Поради разчесването космите опадват и се появяват ожулвания на кожата. При хронична краста в ушите се вижда азбестоподобен струпей, хлабаво захванат за кожата и много богат на кърлежчета. Струпеите могат прогресивно да покрият главата, врата и другите части на тялото. Това състояние се описва като заболяване на лошите условия на отглеждане и е присъщо на лошо хранените прасета. Установено е, че ниско протеиновата диета и недоимъкът на цинк са свързани с намалена свръхчувствителност в по-голям брой хронично инфектирани животни. Чесането при подрастващите прасета, които имат малки червени папули по тялото, са най-постоянните и надеждни симптоми за поставяне на диагнозата. За потвърждаването й трябва да се прегледат животните от основното стадо, при някои от които може да се открие хронична ушна краста. Крастните кърлежчета могат да се забележат, ако се вземе материал от ушите и се постави на бял лист хартия - след няколко минути струпеите се изсипват или издухват внимателно, при което кърлежчетата остават захванати за хартията със смукалата или крачетата и могат да бъдат видяни директно или чрез лупа. За лабораторно изследване са подходящи също материали от ушите.
Крастата може да се сбърка с паракератоза, ексудативен епидермит, недоимък на цинк и биотин, дерматомикоза, шарка, слънчево обгаряне и фотосензибилизация. Контролът на саркоптичната краста включва идентификация на тежко засегнатите животни, системно третиране на носителите на кърлежчетата и опазване на младите от заразяване. Разплодните свине с хронична краста трябва да се изколят, а останалите да се третират старателно 3 пъти през една седмица или по групи (т.е. по технологичната схема) преди опрасването. Нерезите трябва да се третират толкова често, колкото свинете.
Средства за лекуване - в миналото за третиране е използвано преработено машинно масло, а по-късно органохлорни (риндан и токсафен) и органофосфорни съдинения (малатион, негувон), които вече са забранени. Напоследък широко се използва тактик (външно) и айвермектин (инжективно). Taктик влияе ефективно на всички стадии на развитие (яйце, ларва, нимфа и имаго) на акарите. Разпределя се добре по цялата повърхност на кожата, дори и върху части, които не са директно третирани. Попада под крустите, поради което не е необходимо предварителното им отстраняване. След приложение върху наранена кожа не се наблюдават странични ефекти. Животните могат да бъдат третирани през всички стадии на бременността. Другият препарат - айвермектин, убива както кръглите червеи, така и ектопаразитите като акари, въшки, кърлежи и др. Айвотанът е стерилен разтвор на айвермектина за вътрешно и външно обезпаразитяване за инжективно приложение. Не се наблюдава страничен ефект при бременните животни.
Програма за третиране - световният опит показва, че в борбата с крастата освен използваното акарицидно средство много важна е програмата за третиране. С препарата първоначално се обработват животните от цялото стадо във всички сгради и третирането се повтаря след 7-10 дни. След това се прилага рутинна профилактична програма на третиране: свине майки - след преместване в родилното помещение; нерези - на всеки 2-3 месеца; прасета - след отбиването или преместването в сектора за угояване; новопостъпили животни- преди включването им в групите.
