Начало » Хоби земеделие » Малката градина
16.04.2013 г.

Как да торя овощни насаждения

Как да торя овощни насаждения

При определяне на торовите норми за овощните насаждения трябва да се има предвид следното: По време на нарастването, корените им проникват в почвените зони, по-богати на хранителни вещества като обхващат нов обем почвени частици; Периодът на кореновата активност за една вегетация е по- продължителен и не спира след завършване й. Той започва рано напролет преди началото на развитие на надземните органи; Корените, стволът и клоните представляват депо, в което се натрупват значителни запаси от хранителни вещества. Торенето на овощните дървета способства за образуване на плодни пъпки, които формират реколтата през следващата година; Нуждите на овощните от хранителни вещества са различни не само за отделните видове и сортове, но се изменят в зависимост от възрастта, гъстотата на засаждане, начина на на поддържане на почвената повърхност, резитбата, добива и др.

Хранителният режим се променя в зависимост от възрастта

Дървесните видове усвояват хранителните вещества чрез абсорбиращите коренови власинки и невдървенелите части на младите корени. На дълбочина от 10 до 60 см са съсредоточени около 90% от коренчетата с диаметър до 1 мм. Ето защо е важно органичните и минерални торове да се внасят на дълбочината, на която е разположена основната маса от корени. Сравнително най-малки количества хранителни вещества извличат младите неплододаващи дървета. С всъпване в активно плододаване потребностите се увеличават, а най-големи са на застаряващите.

Ако има недостиг на:

- Азот растежът е слаб, листата са дребни и светлозелени. Формират се малък брой плодни пъпки, броят на цветовете е малък, увеличава се окапването на завръзите. Признаците на недостиг се явяват най- напред по старите листа в основата на летораста.

Обилното торене с азот и наличието на влага формират голяма вегетативна маса. Това може да доведе до забавяне на цветообразуването при неплододаващите овощни. Оцветяване- то на плодовете се влошава, те са по- едри, но с по- лоша съхраняемост. Костилковите овощни видове са по- взискателни към азотното хранене. Изискванията им към азота са с около 50% по- големи, отколкото на семковите.

Недостигът на фосфор забавя растежа на леторастите и корените. При силен недостиг листата стават петнисти, по тях се явяват жълтозелени и тъмнозелени участъци, а впоследствие опадат. Опадането започва от долната част на летораста. Растението остава слабо разклонено.

Най-често от калиев недостиг страдат костилковите видове. Признаците на недостиг се явяват в средата на вегетационния период във вид на некротични петна по върха и периферията на листата. Краищата се завиват нагори като ладийка. Некрозите се появяват най- напред по листата от основната или средна част на летораста. Характерно за калиевия недостиг е задържането на листата на дървото, докато не изсъхнат.

Излишъкът на калий може да доведе до недостиг на калций и поява на горчиви подкожни ядки при ябълките. Азотно торене, извършено късно и с големи норми, също намалява съдържанието на калций в плодовете и благоприят- ства появата на заболяването.

Признаците на калциев недостиг се наблюдават по- рано по кореновата система, отколкото по надземната част. Многобройните къси и силно разклонени корени служат кано характерен белег за калциев недостиг. Наблюдава се общо отслабване на дърветата, изсъхване върховете на леторастите и на младите листа, отслабнал цъфтеж. Признаците се появяват първо по младите органи.

Недостига на желязо предизвиква появата на желязна хлороза, която е трудно лечимо физиологично заболяване. Появата й може да бъде ограничена ако не се създават нови овощни насаждения на карбонатни почви.

Освен към съдържанието на макроелементи, овощните видове са чувствителни и към наличието на микроелементги.

Чувствителността на овощните видове към недостиг на хранителни вещества може да бъде охарактеризирана по следния начин (по Рейнекен):

Азот - праскова, слива, вишна

Фосфор - ябълка, праскова

Калий - Ябълка, круша, праскова, вишна, слива

Магнезий - ябълка, праскова

Манган - ябълка, череша, вишна, праскова, слива

Желязо - круша, праскова, череша, слива, ябълка

Цинк - ябълка, череша, круша, слива, праскова

Бор - ябълка, слива, круша, праскова, череша.

Съобразявайки се с особеностите и продължителността на отглеждането им на едно и също място в продължение на много години, налага се преди засаждането им да се внесат в почвата необходимите количества фосфор и калий в количества, осигуряващи нуждите им за продължителен период.

Торене на овощните видове

Преди засаждането им се извършва на запасяващото торене като се използват 3-4 тона угнил оборски тор и по 80-90 кг фосфорни и калиеви торове на декар.

Минералните торове се разпръскват равномерно по повърхността на почвата преди риголването. Това дава възможност те да попаднат на дълбочина 60-70 см в почвата, където се разполагат основната част от коренчетата. Оборският тор се заорава след риголването на дълбочина 20- 30 см.

Ако е извършено предпосадъчно торене, през първите 4-5 години след засаждането младите дървета се торят само с азотни торове. Бедните на хумус почви изискват по-високи норми на торене в сравнение с богатите на органично вещество. В години с висок добив се налага торене с по- високи норми, отколкото в такива с по-нисък добив. В години с по-обилни валежи, за един и същи добив са необходими по- големи азотни норми и т.н. Най- често препоръчваната азотна норма за неплододаващи овощни е 15-30 кг/дка амониева селитра, а през периода на нарастващо плододаване - 21-45 кг/дка.

Прието е азотната норма да се внася на две или три дози. Първата доза представлява половината от нормата и се внася през февруари-март. Останалата част може да се даде като едно или две подхранвания - първото през май, а второто през юли. С първото азотно торене се цели да се създадат условия за растеж на леторастите и за осигуряване на нормален завръз, а с второто - наедряване на плодовете и образуване на плодни пъпки за следващата година. Ако плодородието е слабо, препоръчва се подхранването да се извърши преди юнското опадане на плодовете, но при обилно се забавя и се направи след юнското окапване. Есенното подхранване е подходящо при получен висок добив и при изтощени дървета. Броят на подхранванията зависи и от механичния състав на почвата. При почви с тежък механичен състав се препоръчват едно или две подхранвания, а при почви с по-лек механичен състав – три. След разпръскване по повърхността на почвата, азотните торове трябва да се заорат, за да не се допуснат загуби на азот. Късно торене на млади дървета, през втората половина на юли и авгус, не се извършва, тъй като може да се предизвика вторичен растеж и забави узряването на дървесината.

При плододаващи овощни видове се препоръчва торене с фосфорни и калиеви торове на 3-4 години, като сумарната норма за периода се дава наведнъж. Нормата на торене зависи от съдържанието на усвоими форми от тези елементи в почвата. Препоръчват се норми от по 16-24 кг/дка фосфорни и калиеви торове, в зависимост и от овощния вид, състоянието му, начина на отглеждане, получения добив. Може да се внесат и 3-4 тона угнил оборски тор. Ако се използва птичи тор се внасят по 150- 200 кг на декар за млади градини и по 500- 600 кг на декар за плододаващи овощни градини.

Органичните, фосфорните и калиевите торове трябва да се внесат на дълбочина не по-малка от 35 см. Внасянето им на повърхността на почвата почти няма ефект. Най- подходящия срок за внасяне е периодът на покой - от октомври до началото на февруари.

При лозята

Торенето на лозата трябва да е съобразено с биологичните й особености на многогодишна култура, която залага плодните пъпки в годината, предшестваща реколтата, развива мощна коренова система с голяма усвояваща способност, обхваща голям обем почва с възможности да натрупва голям запас от хранителни вещества в някои органи и тъкани и възможност да ги транспортира към други.

При торенето на лозата в почвата се внасят главно азот, фосфор и калий и в по-редки случаи някои микроелементи- бор, цинк, магнезий.

Нормалното азотно хранене довежда до общо подобряване на външния вид на растенията, особено в първата половина на вегетацията. Наблюдава се бърз растеж на листата и младите леторасти, ускорява се развитието на пъпките. Излишъкът на азот предизвиква буен растеж, растението става неустойчиво на болести и ниски температури. Излишъкът на азот в края на лятото задържа узряването на гроздето и леторастите, а полученото вино има тръпчив вкус, трудно се избистря и боледува. При недостиг листата издребняват и изсветляват, прирастът на леторастите намалява, а оттам и количеството и качеството на получената реколта.

Недостигът на фосфор предизвиква почервеняване на листната дръжка, листата стават тъмнозелени и се завиват надолу. Излишъкът му намалява разтворимостта на желязото. Може дори и съдържащото се в тъканите на лозата желязо да премине в неразтворима форма.

При недистиг на калий листата от средната част на летораста загубват зеления цвят по периферията си, а след това и между нерватурата. При силен недостиг листата опадат преждевременно.

Особено внимание трябва да се обърне на съдържанието на калций в почвата при създаване на нови насаждения. На почви с високо съдържание на карбонати не трябва да се създават нови лозя! По растенията се появява неинфекциозна хлороза, борбата с която е много трудно и скъпо мероприятие. При нея най-младите листа по върховете на леторастите избледняват и развиват специфична междужилкова хлороза, а нерватурата остава зелена. При по-силна форма се появяват некрози, започващи от ръба на листата. Може да доведе и до изсъхване на главината.

Когато ще се създава ново лозово насаждение, преди риголването се внасят 4-5 тона оборски тор, 50-60 кг троен суперфосфат или съответното количество от друг фосфорен тор и 45-50 кг калиев хлорид или сулфат. С това се осигурява дълбокото им заораване, равномерното им разпределение в почвата и оттам изхранване на младите растения през първите години от развитието им.

При засаждането на лозичките, ако не е торено преди риголването, оборският тор, фосфорните и калиеви торове могат да се използват и с влагозадържащи кристали, които осигуряват необходимия резерв от почвена влага. Най-`отдолу в ямката се поставят влагозадържащите кристали, над тях - 1-2 кг добре угнил оборски тор, 40-50 г троен суперфосфат и 20- 30 г калиев тор. По този начин хранителните вещества се внасят непосредствено в зоната на кореновата система.

При плододаващи лозя торенето с фосфорни, калиеви и органични торове се извършва през 3-4 години. Необходимите количества се внасят през есента преди дълбоката оран. Използва се отворена бразда в междуредието, разположена на разстояние не по-малко от 60-70 см от реда. Пролетното внасяне силно намалява ефекта от торенето.

От органичните торове се използва добре угнил оборски тор или компост в норма 4-5 тона на декар. Птичият тор се използва в количество 400-500 кг/дка.

При добра запасеност на почвата с хранителни елементи се внасят 16-18 кг/дка троен суперфосфот и по 16-20 кг/дка калиеви торове.

С азотни торове се тори рано през пролетта, не по- късно от 20-30 дни преди разпукването на пъпките. След разпръскването им по повърхността на почвата, азотните торове се заорават. Може да се направят две подхранвания- първото се прави с първата пролетна обработка на почвата, а второто - при наедряване на ягоридата.

По време на вегетацията може да се извърши пръскане на лозичките с течните и суспензионни торове за листно подхранване. Подхранването трябва да се извършва при облачно време или привечер, за да може разтворът да се погълне от листата. Пръсканията в топлите часове на деня могат да предизвикат пригори по листата. Те се прилагат по определена схема за всеки тор и могат да се съчетаят с борбата срещу болести и неприятели.

Има ли значение дали торовете се разтварят във вода или се разпръскват и се заравят

Предварително се разтварят във вода само тези торове, на опаковката на които е означено „100% водоразтворими”. Това са торове, които се използват за листно пръскане, капково напояване и хидропонно отглеждане на култури.

Торовете, които са за почвено внасяне не е необходимо да се разтварят. Тези, които съдържат азот трябва след разпръскване по повърхността на почвата да се заорат, за да се намалят загубите на азот.

Как да торя овощни насаждения
100324

Коментари (0)

Моля отбележете, че не сте робот.

Последни материали
Виж
Прозрачност
Журналистка по съдебен път принуждава агенцията по храните да й осигури достъп до обществена информация
Предстоящо
Селскостопанска академия чества празника на земеделската наука Даровете на природата
Проектобюджет за следващата година
През 2019 г. в земеделието ще влязат 2,694 млрд. лв. от ЕС и 475,2 млн. лв. от националния бюджет
Важно за фермера
Какви данъчни облекчения ще ползват земеделските производители през 2019 г.
Началото на ноември се залагат семена за разсад домати
Зрял фасул с кървавица
Свързани материали
Виж
Закопавайте веществата под повърхността на почвата
През есента дайте на овощните фосфор и калий
От август нататък доматите се нуждаят само от азот
Практика
Млади тиквички до замръзване
Кои фактори подпомагат узряването на доматите в края на сезоа
Да помогнем за узряването на доматите
В помощ на фермера
Кога карфиолът формира качествени глави
Важно за фермера
Вкусът на ябълките зависи много от подхранването
Приятели на SINOR.bg:  Стоматолог, София | Книжарница | АГРОВЕСТНИК | 
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ |  ПОЛИТИКА ЗА ЛИЧНИ ДАННИ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2018

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам