При определяне на торовите норми за овощните насаждения трябва да се има предвид следното: По време на нарастването, корените им проникват в почвените зони, по-богати на хранителни вещества като обхващат нов обем почвени частици; Периодът на кореновата активност за една вегетация е по- продължителен и не спира след завършване й. Той започва рано напролет преди началото на развитие на надземните органи; Корените, стволът и клоните представляват депо, в което се натрупват значителни запаси от хранителни вещества. Торенето на овощните дървета способства за образуване на плодни пъпки, които формират реколтата през следващата година; Нуждите на овощните от хранителни вещества са различни не само за отделните видове и сортове, но се изменят в зависимост от възрастта, гъстотата на засаждане, начина на на поддържане на почвената повърхност, резитбата, добива и др.
Хранителният режим се променя в зависимост от възрастта
Дървесните видове усвояват хранителните вещества чрез абсорбиращите коренови власинки и невдървенелите части на младите корени. На дълбочина от 10 до 60 см са съсредоточени около 90% от коренчетата с диаметър до 1 мм. Ето защо е важно органичните и минерални торове да се внасят на дълбочината, на която е разположена основната маса от корени. Сравнително най-малки количества хранителни вещества извличат младите неплододаващи дървета. С всъпване в активно плододаване потребностите се увеличават, а най-големи са на застаряващите.
Ако има недостиг на:
- Азот растежът е слаб, листата са дребни и светлозелени. Формират се малък брой плодни пъпки, броят на цветовете е малък, увеличава се окапването на завръзите. Признаците на недостиг се явяват най- напред по старите листа в основата на летораста.
Обилното торене с азот и наличието на влага формират голяма вегетативна маса. Това може да доведе до забавяне на цветообразуването при неплододаващите овощни. Оцветяване- то на плодовете се влошава, те са по- едри, но с по- лоша съхраняемост. Костилковите овощни видове са по- взискателни към азотното хранене. Изискванията им към азота са с около 50% по- големи, отколкото на семковите.
Недостигът на фосфор забавя растежа на леторастите и корените. При силен недостиг листата стават петнисти, по тях се явяват жълтозелени и тъмнозелени участъци, а впоследствие опадат. Опадането започва от долната част на летораста. Растението остава слабо разклонено.
Най-често от калиев недостиг страдат костилковите видове. Признаците на недостиг се явяват в средата на вегетационния период във вид на некротични петна по върха и периферията на листата. Краищата се завиват нагори като ладийка. Некрозите се появяват най- напред по листата от основната или средна част на летораста. Характерно за калиевия недостиг е задържането на листата на дървото, докато не изсъхнат.
Излишъкът на калий може да доведе до недостиг на калций и поява на горчиви подкожни ядки при ябълките. Азотно торене, извършено късно и с големи норми, също намалява съдържанието на калций в плодовете и благоприят- ства появата на заболяването.
Признаците на калциев недостиг се наблюдават по- рано по кореновата система, отколкото по надземната част. Многобройните къси и силно разклонени корени служат кано характерен белег за калциев недостиг. Наблюдава се общо отслабване на дърветата, изсъхване върховете на леторастите и на младите листа, отслабнал цъфтеж. Признаците се появяват първо по младите органи.
Недостига на желязо предизвиква появата на желязна хлороза, която е трудно лечимо физиологично заболяване. Появата й може да бъде ограничена ако не се създават нови овощни насаждения на карбонатни почви.
Освен към съдържанието на макроелементи, овощните видове са чувствителни и към наличието на микроелементги.
Чувствителността на овощните видове към недостиг на хранителни вещества може да бъде охарактеризирана по следния начин (по Рейнекен):
Азот - праскова, слива, вишна
Фосфор - ябълка, праскова
Калий - Ябълка, круша, праскова, вишна, слива
Магнезий - ябълка, праскова
Манган - ябълка, череша, вишна, праскова, слива
Желязо - круша, праскова, череша, слива, ябълка
Цинк - ябълка, череша, круша, слива, праскова
Бор - ябълка, слива, круша, праскова, череша.
Съобразявайки се с особеностите и продължителността на отглеждането им на едно и също място в продължение на много години, налага се преди засаждането им да се внесат в почвата необходимите количества фосфор и калий в количества, осигуряващи нуждите им за продължителен период.
Торене на овощните видове
Преди засаждането им се извършва на запасяващото торене като се използват 3-4 тона угнил оборски тор и по 80-90 кг фосфорни и калиеви торове на декар.
Минералните торове се разпръскват равномерно по повърхността на почвата преди риголването. Това дава възможност те да попаднат на дълбочина 60-70 см в почвата, където се разполагат основната част от коренчетата. Оборският тор се заорава след риголването на дълбочина 20- 30 см.
Ако е извършено предпосадъчно торене, през първите 4-5 години след засаждането младите дървета се торят само с азотни торове. Бедните на хумус почви изискват по-високи норми на торене в сравнение с богатите на органично вещество. В години с висок добив се налага торене с по- високи норми, отколкото в такива с по-нисък добив. В години с по-обилни валежи, за един и същи добив са необходими по- големи азотни норми и т.н. Най- често препоръчваната азотна норма за неплододаващи овощни е 15-30 кг/дка амониева селитра, а през периода на нарастващо плододаване - 21-45 кг/дка.
Прието е азотната норма да се внася на две или три дози. Първата доза представлява половината от нормата и се внася през февруари-март. Останалата част може да се даде като едно или две подхранвания - първото през май, а второто през юли. С първото азотно торене се цели да се създадат условия за растеж на леторастите и за осигуряване на нормален завръз, а с второто - наедряване на плодовете и образуване на плодни пъпки за следващата година. Ако плодородието е слабо, препоръчва се подхранването да се извърши преди юнското опадане на плодовете, но при обилно се забавя и се направи след юнското окапване. Есенното подхранване е подходящо при получен висок добив и при изтощени дървета. Броят на подхранванията зависи и от механичния състав на почвата. При почви с тежък механичен състав се препоръчват едно или две подхранвания, а при почви с по-лек механичен състав – три. След разпръскване по повърхността на почвата, азотните торове трябва да се заорат, за да не се допуснат загуби на азот. Късно торене на млади дървета, през втората половина на юли и авгус, не се извършва, тъй като може да се предизвика вторичен растеж и забави узряването на дървесината.
При плододаващи овощни видове се препоръчва торене с фосфорни и калиеви торове на 3-4 години, като сумарната норма за периода се дава наведнъж. Нормата на торене зависи от съдържанието на усвоими форми от тези елементи в почвата. Препоръчват се норми от по 16-24 кг/дка фосфорни и калиеви торове, в зависимост и от овощния вид, състоянието му, начина на отглеждане, получения добив. Може да се внесат и 3-4 тона угнил оборски тор. Ако се използва птичи тор се внасят по 150- 200 кг на декар за млади градини и по 500- 600 кг на декар за плододаващи овощни градини.
Органичните, фосфорните и калиевите торове трябва да се внесат на дълбочина не по-малка от 35 см. Внасянето им на повърхността на почвата почти няма ефект. Най- подходящия срок за внасяне е периодът на покой - от октомври до началото на февруари.
При лозята
Торенето на лозата трябва да е съобразено с биологичните й особености на многогодишна култура, която залага плодните пъпки в годината, предшестваща реколтата, развива мощна коренова система с голяма усвояваща способност, обхваща голям обем почва с възможности да натрупва голям запас от хранителни вещества в някои органи и тъкани и възможност да ги транспортира към други.
При торенето на лозата в почвата се внасят главно азот, фосфор и калий и в по-редки случаи някои микроелементи- бор, цинк, магнезий.
Нормалното азотно хранене довежда до общо подобряване на външния вид на растенията, особено в първата половина на вегетацията. Наблюдава се бърз растеж на листата и младите леторасти, ускорява се развитието на пъпките. Излишъкът на азот предизвиква буен растеж, растението става неустойчиво на болести и ниски температури. Излишъкът на азот в края на лятото задържа узряването на гроздето и леторастите, а полученото вино има тръпчив вкус, трудно се избистря и боледува. При недостиг листата издребняват и изсветляват, прирастът на леторастите намалява, а оттам и количеството и качеството на получената реколта.
Недостигът на фосфор предизвиква почервеняване на листната дръжка, листата стават тъмнозелени и се завиват надолу. Излишъкът му намалява разтворимостта на желязото. Може дори и съдържащото се в тъканите на лозата желязо да премине в неразтворима форма.
При недистиг на калий листата от средната част на летораста загубват зеления цвят по периферията си, а след това и между нерватурата. При силен недостиг листата опадат преждевременно.
Особено внимание трябва да се обърне на съдържанието на калций в почвата при създаване на нови насаждения. На почви с високо съдържание на карбонати не трябва да се създават нови лозя! По растенията се появява неинфекциозна хлороза, борбата с която е много трудно и скъпо мероприятие. При нея най-младите листа по върховете на леторастите избледняват и развиват специфична междужилкова хлороза, а нерватурата остава зелена. При по-силна форма се появяват некрози, започващи от ръба на листата. Може да доведе и до изсъхване на главината.
Когато ще се създава ново лозово насаждение, преди риголването се внасят 4-5 тона оборски тор, 50-60 кг троен суперфосфат или съответното количество от друг фосфорен тор и 45-50 кг калиев хлорид или сулфат. С това се осигурява дълбокото им заораване, равномерното им разпределение в почвата и оттам изхранване на младите растения през първите години от развитието им.
При засаждането на лозичките, ако не е торено преди риголването, оборският тор, фосфорните и калиеви торове могат да се използват и с влагозадържащи кристали, които осигуряват необходимия резерв от почвена влага. Най-`отдолу в ямката се поставят влагозадържащите кристали, над тях - 1-2 кг добре угнил оборски тор, 40-50 г троен суперфосфат и 20- 30 г калиев тор. По този начин хранителните вещества се внасят непосредствено в зоната на кореновата система.
При плододаващи лозя торенето с фосфорни, калиеви и органични торове се извършва през 3-4 години. Необходимите количества се внасят през есента преди дълбоката оран. Използва се отворена бразда в междуредието, разположена на разстояние не по-малко от 60-70 см от реда. Пролетното внасяне силно намалява ефекта от торенето.
От органичните торове се използва добре угнил оборски тор или компост в норма 4-5 тона на декар. Птичият тор се използва в количество 400-500 кг/дка.
При добра запасеност на почвата с хранителни елементи се внасят 16-18 кг/дка троен суперфосфот и по 16-20 кг/дка калиеви торове.
С азотни торове се тори рано през пролетта, не по- късно от 20-30 дни преди разпукването на пъпките. След разпръскването им по повърхността на почвата, азотните торове се заорават. Може да се направят две подхранвания- първото се прави с първата пролетна обработка на почвата, а второто - при наедряване на ягоридата.
По време на вегетацията може да се извърши пръскане на лозичките с течните и суспензионни торове за листно подхранване. Подхранването трябва да се извършва при облачно време или привечер, за да може разтворът да се погълне от листата. Пръсканията в топлите часове на деня могат да предизвикат пригори по листата. Те се прилагат по определена схема за всеки тор и могат да се съчетаят с борбата срещу болести и неприятели.
Има ли значение дали торовете се разтварят във вода или се разпръскват и се заравят
Предварително се разтварят във вода само тези торове, на опаковката на които е означено „100% водоразтворими”. Това са торове, които се използват за листно пръскане, капково напояване и хидропонно отглеждане на култури.
Торовете, които са за почвено внасяне не е необходимо да се разтварят. Тези, които съдържат азот трябва след разпръскване по повърхността на почвата да се заорат, за да се намалят загубите на азот.
