Причинител на червивост по орехите в полупланинските и планински райони на страната е ореховият семеяд Carpocapsa amplana. Това е малка пеперуда (2 см при размах на крилата), с керемидено-кафяви предни крила и едно голямо жълтеникаво петно в средата. Среща се повсеместно. Напада силно жълъдите на дъба, но понася значителни повреди и на плодовете на орехите, лешниците и кестените. Развива едно поколение годишно. Зимува като възрастна гъсеница в почвата около нападнатите дървета.
Гъсениците какавидират в началото на юли, пеперудите излитат в края на юли. Те снасят яйцата по младите плодчета. Излюпените ларвички се вгризват в тях и ги повреждат. Гъсеницата достига до 1,5 см диаметър, тя е червеникаво-кестенява, с кафява глава. Към края на септември гъсениците напускат плодовете и преминават в почвата, където зимуват в плътен пашкул. Пръскането на големи дървета, каквито са орехите, е много трудно. То трябва да се прави с по-мощни пръскачни машини, които дават силна и дълга струя. При обикновени условия това е неприложимо. Горските служби провеждат борба само на участъците, от които събират семенен материал.
Редовото събиране и унищожаване на опадалите край дърветата орехи допринася за предотвратяване преминаването на гъсениците в почвата. Близките дъбови гори обаче са непрекъснат източник на зараза. За същата цел към края на август могат да се поставят пояси от велпапе, които се увиват ниско около стъблата и привличат гъсениците, когато напускат плодовете, да се запашкулят и зазимуват в тях. Късно през есента те се свалят и унищожават.
През есента и пролетта почвата трябва да се прекопава, при което зимуващите гъсеници излизат на повърхността и загиват.
