Възможно е, макар и традицията да е утвърдила отглеждането на това влаголюбиво растение чрез разсад и многократни поливки. Този начин е много подходящ за собствениците на вилни места и други извънградски имоти, подходящи за отглеждане на зеленчуци. Тези места стопанинът невинаги има възможност да посети, да полее растенията. Не че не може да си купят разсад, ако не са си произвели. Лошото е, че купуват обикновено от случайни продавачи най-често прераснал и изгубил много от корените си при изскубването му от разсадната леха. Няма съмнение, че най-добри резултати от безразсадови домати ще се постигнат на дълбоки, влагоемни и чисти от плевели почви. В края на краищата всеки използва тези, с които разполага.
Най-важното е почвата да бъде подготвена добре - както за разсадовите. От богатия избор на сортове средно ранни домати за предпочитане са тези, които се отглеждат без колове или друга опорна конструкция като Николина, Рома, Топаз, УС 82 А и др. Те не се и колтучат.
Подходящото време за сеитба на доматените семена направо на подготвената площ настъпва в първата половина на април, когато почвата трайно се е затоплила до 10-12 градуса. В богата на влага от зимните и пролетните валежи поникналите растения развиват мощна коренова система предимно в почвения слой от 10 до 40 см, а отделни корени проникват и на по-голяма дълбочина. С просъхването на почвената повърхност те сякаш следват отдръпващата се влага. В малките дворни площи подходящ начин на засяване на семената е в копки. Копките се правят 10-12 см дълбоки. На дъното им се разпръскват няколко кристалчета от препарата тераует. Тези кристалчета поемат влага, набъбват, превръщат се в пихтиеста маса, като обхващат почвените частици, и впоследствие бавно и постепенно отдават влагата на корените на растенията. Копките се изпълват с торопочвена смес, семената, по 4-6 за гнездо, се полагат и покриват също с торопочвена смес, така че дълбочината на сеитбата да е 2-3 см. Така засети се поливат с помощта на лейка. Тази влага е от съществено значение за поникването. Подходящите разстояния между копките в реда е 25-30 см, а между редовете - 80 см. Когато младите растения развият 2-3 същински листа, трябва да се проредят. По-слабите се отскубват, така че в гнездо да останат по две, най-много три. Грижите оттук нататък до беритбата се състоят в отстраняване на плевелите, предимно чрез повърхностно окопаване, борба с болести и неприятели и поливане при възможност.
Пишещият тези редове през миналата година отгледа 13 гнезда домати от сорта Рома по този начин. Употребеният тераует (влагозадъжащи кристали) едва ли имаше и грам на гнездо. Цялото поливане се състоеше в едно при сеитбата, второто - след прореждането и третото, когато започваше цъфтежът. При първите две поливки използвах лейка с решетка и всяко гнездо полях с около литър вода. При третото водата беше повече - по 3-4 литра. Не съм сигурен дали това е било достатъчно, но, съгласете се, трудно се изнася вода на ръка от водоизточник, та дори и да не е много далечен. Набрах около 60 кг домати, измерени по домашните способи. Можеше и повече, но от тях нямах нужда и така си останаха недообрани. Разбира се, че този опит няма значение за науката и голямото стоково производство, но резултатът показва, че си заслужава и вие да опитате.
Тома ХРИСТОВ
