Общо взето, нозематозата протича различно през различните години както и в различните пчелини. Например през меките зими болестта се проявява в много лека форма, едва забележимо и ако пчелните семейства са силни и запасени с много и качествена храна, те навлизат в пролетния сезон в добро състояние и ако пчеларят умее добре да работи с кошерите, може да разчита и на добра медена реколта. Тежкото протичане на болестта през зимата и първата половина на пролетта зависи от наличието на редица утежняващи живота на пчелите през зимата фактори. Тогава болните семейства може и да не иззимуват - смъртността е много висока и може да ликвидира цели пчелини. Първо. Всички фактори, които принуждават пчелите да консумират повече храна през зимата, са напълно негативни. И второ, има и неща, които изтощават пчелите през този тежък сезон от живота на пчелните семейства и това рязко понижава съпротивителните жизнени сили на зимуващите пчели и те лесно и тежко заболяват.
КЪМ ПЪРВАТА ГРУПА ФАКТОРИ СПАДАТ СЛЕДНИТЕ: 1. Продължителните и тежки зими, които рядко позволяват на пчелите да правят очистително облитане. Много фатални са късните продължителни застудявания през февруари и март, когато в кошерите вече има пило и за нормалното му отглеждане пчелите трябва да ядат много храна. 2. Некачествената зимна храна. Най-опасен е мановият мед, защото той съдържа много несмилаеми вещества, както и отровни такива, а това силно утежнява диарията и може да бъде причина за нея и при здрави от нозематоза семейства. 3. Зимното безпокойство на семействата от мишки, силен шум и домашни животни, движещи се през зимата между кошерите, тревожи пчелите и те реагират с консумация на повече мед и ускорено запълване на дебелото им черво с несмлени вещества. 4. Микроклиматът в кошера. Широкото и влажно гнездо, несъобразено със силата на семейството, усложнява зимуването му и принуждава пчелите да консумират повече мед. 5. Слабите семейства през зимата винаги ядат повече храна, за да могат да поддържат необходимата температура в пчелното кълбо и да отгледат първото зимно поколение млади пчели. Така те натоварват преждевременно дебелото си черво и от друга страна, по-бързо се изтощават и скъсяват живота си. Ето защо нозематозата е по-смъртоносна за такива семейства. 6. Осиротяването на семействата през зимата е съпроводено с голямо безпокойство и изразходване на много излишна храна през този неблагоприятен за пчелите сезон.
ОСНОВНИТЕ ПРИЧИНИ, КОИТО ИЗТОЩАВАТ ПЧЕЛИТЕ и намаляват защитните им съпротивителни сили, което ги прави по-беззащитни към причинителя на нозематозата, са следните: 1. Зазимяване на семействата през есента с по-стари пчели поради по-ранното спиране на яйценосната дейност на майката. Причина за това може да е старата майка, сухото лято и есен, слабото семейство, вароатозата, скрито протичащата през лятото нозематоза и най-вече невежия и безотговорен пчелар. 2. Късното подхранване със захарен сироп през октомври изтощава пчелите, докато го превърнат в подходяща за зимата храна (в т. нар. захарен мед). Така пчелите рано изчерпват белтъчните си запаси и навлизат в зимата амортизирани и с понижени защитни сили. 3. Белтъчно гладуване. Зазимяването на семействата без прашец или с нищожни количества принуждава пчелите през зимата и особено когато се появи първото пролетно пило, да използват белтъка от телесните си запаси, намиращи се в т. нар. мастно-белтъчно тяло, а това, съчетано с наличие на нозематозна зараза, довежда до висока смъртност на въпросните семейства. 4. Зазимяването на пчелните семейства с висока степен на опаразитеност с кърлежите на вароатозата, от една страна, постоянно безпокои пчелите, и от друга, кърлежите изсмукват кръвта им и белтъчното съдържание намалява най-малко с 25%. Опаразитените пчели навлизат в зимата изтощени и анемични, а нозематозата ги довършва. Наред с казаното дотук искам да отбележа, че северните породи пчели са се приспособили да живеят при по-тежки зимни условия в сравнение с южните по-светли породи, поради което са и по-устойчиви към нозематозата. Поради това преди години опитите за внедряване на светлата италианска порода у нас не завършиха с успех. В известните нозематозни райони в Северна България италианките дадоха най-много жертви. Изводът е да не надничаме в чуждата градина, ами да държим предимно на нашата си местна порода, с нея по-лесно ще се справим с нозематозата.
МЕРКИТЕ ЗА БОРБА С ТАЗИ ОПАСНА БОЛЕСТ СЕ СВЕЖДАТ ДО ТРИ ОСНОВНИ НЕЩА: профилактика, лечение и щателна дезинфекция. ПРОФИЛАКТИКАТА се състои предимно в това пчеларят да зазимява кошерите си по правилата на пчеларската наука - с качествена и достатъчно по количество храна така да подреди и стесни гнездото на всяко семейство, че да създаде приятен уют за спокоен и нормален живот на пчелите през зимата, да не допуска появата на някой от гореописаните негативни фактори, които вредят на нормалния живот на пчелите и облекчават агресивността на нозематозата. Необходимо е да се поддържа винаги чистота в пчелина и в кошерите, да се прави редовно почистване на кошерите, а също и периодична дезинфекция в заразените пчелини, да се подменят по-начесто питите, особено старите, защото те са най-замърсени и заразени. В такива пчелини редовно да се събират и изгарят изхвърлените пред кошерите умрели пчели, а мястото да се напръсква с бордолезов разтвор или с варно мляко. Важно е да се купуват кошери, рояци, майки и пчеларски инвентар само от пчелари със здрави пчелини.
ДОСКОРО ЛЕКУВАНЕТО НА БОЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА ОТ НОЗЕМАТОЗА се правеше с помощта на антибиотици и с българския препарат нозестат. Официално вече е забранено прилагането на антибиотици в пчеларството, а нозестатът почти изчезна от ветеринарните аптеки поради това, че не е пререгистрирано правото за производство. Срокът на трайност на нозестата е дълъг, той не е антибиотик, а е йоден препарат и е безвреден за човека, затова, ако се открие някъде, може да се използва и прилага по дадените указания (по 5 г на литър сироп през 3 дни трикратно и след седмица почивка - отново). Преди да се захване пчеларят с борбата с нозематозата, трябва да е сигурен в диагнозата, а тя се поставя безгрешно само по лабораторен начин. Има още две болести, които се проявяват с диария. Това са зимната незаразна диария и пролетната паратифна. В комплекса от оздравителни мерки при нозематозата важно място заема
ДЕЗИНФЕКЦИЯТА НА ПИТИТЕ, КОШЕРИТЕ И ПЧЕЛАРСКИЯ ИНВЕНТАР, а също и меда. Тежко болни семейства не бива да се жалят, а трябва направо да се унищожават. Техните пити, както и на умрелите в края на зимата се изваждат и медът им се центрофугира и трябва да се консумира само от семейството на пчеларя.
НОЗЕМНИТЕ АМЕБИ И СПОРИ НЕ СА ОПАСНИ ЗА ЧОВЕКА, НО ТАКЪВ МЕД НЕ МОЖЕ ДА СЕ ДАВА НА ПЧЕЛИТЕ. Центрофугата се дезинфекцира, като се облее с 3-4% разтвор на сода каустик. Старите пити се унищожават, а останалите се напръскват обилно с 4%-ов разтвор на формалин и се нареждат в чист празен кошер, той се затваря и се уплътнява добре и се поставя на топло слънчево място за една седмица, след което питите се изваждат, промиват се обилно с вода и се подсушават. Разбира се, рамките им предварително се почистват от изсъхналите по тях изпражнения. Миризмата от формалин се премахва, като питите се напръскват с 1% разтвор на амоняк. Вместо формалин може да се използва разредена 4 пъти 96% оцетна киселина. 200 мл от този разтвор е достатъчен за 12 пити. В краен случай работа може да свърши и 1 литър силен оцет, но затвореният и оставен на топло място кошер трябва да стои поне 10 дни. Дезинфекцията на самите празни и механично почистени кошери се прави чрез опламеняване с газова или бензинова горелка, а инструментите чрез изваряване. Медът също може да се освободи от заразата, като се извари за 15-20 минути.
