Микроспоридиозата (нозематоза) е отдавна известно заболяване по възрастните пчели. Това е едно от най-разпространените заболявания по възрастните пчели, особено в северното полукълбо, което има негативен ефект върху продукцията на пчелните семейства (Fries and Ekbom, 1984).
На Балканския полуостров нозематозата за първи път е установена в България от Дренски (1932). Наши изследователи са провеждали редица проучвания за разпространението на това заболяване. Недялков и Шабанов (1974) обобщават, че през периода 1967 – 1974 г. нозематозата е била значително разпространена основно в три района на Североизточна България. По-късно Камбуров и Първанов (1983) съобщават, че през 1981 г. заболяването обхваща районите на Благоевград, Ямбол, Пазарджик, Пловдив, Бургас. През 2005 заболяването засегна много райони в страната, като обхвана значителна част от пчелините в България.
Причинителят на нозематозата, установен при европейската медоносна пчела, Apis mellifera L., е Nosema apis Zander (1906), който е разпространен повсеместно (Matheson, 1996). Доста по-късно Nosema ceranae е описан като паразит при Apis cerana от Fries et al. (1996).
Учените твърдяха, че N. apis засяга също и източната (азиатската) медоносна пчела A. cerana (Singh, 1975). Обаче откриването на другия причинител N. ceranae, установен при A. cerana, поставя въпросът за точността на изследванията, които отдават инвазията при A. cerana изключително на N. apis. Въпреки че с N. ceranae може изкуствено да бъде заразена A. mellifera до скоро се смяташе, че тя засяга само A. cerana и е ограничена географски в Източна Азия (Fries, 1997).
На базата на молекулярно биологични изследвания (PCR) Mariano Higes, установява, че N. ceranae е широко разпространена сред медоносната пчела Apis mellifera в Испания през 2005, което показва, че паразитът се е придвижил и е излязъл извън пределите на Азия (Higes et al. 2006, 2007). Още по-обезпокоително е, че през зимата на 2005-2006 г. се наблюдават масивни загуби на пчелни семейства в Испания, някои от които са отнасяни към болестта нозематоза. Групата на Dr Higes докладва впоследствие, че болестта съществува във Франция, Германия и Швейцария (2nd EurBee Conference, Prague, September, 2006). При изследване на изолати от Финландия, събирани от 1986-2006, е установено, че N. ceranae съществува в Европа поне от 1998 и оттогава се разпространява все повече и повече, в сравнение с N. apis, довеждайки вероятно до по-висока степен на опаразитяване на пчелите (брой спори на пчела). На сегашния етап е установено, че медоносните пчели в Северна и Южна Америка, Карибите, през цяла Европа (от юг на север и от запад на изток) са засегнати от N. ceranae. В САЩ N. ceranae се смята като фактор за проявата на колапса при пчелите (CCD). Има данни, че N. ceranae е установена в Гърция – 45-65% загуби на пчелни семейства (Hatjina & Haristos, 2005; Thrasyvoulou, 2009), а също така и в Румъния и Турция.
Скринингови изследвания, направени в „Имунолаб – Р.В.” от колектив по проект на Националната тригодишна програма за развитие на пчеларството през 2009 г. в България, показват, че в 78,57% от изследваните пчелини (42 пчелина) вътре в страната има наличие на N. ceranae като 62,80% от пчелните семейства в тях са опаразитени. Само в 2 проби пчели (около 1%), взети от 2 пчелина (4,76%) е установена N. аpis. В 19,3% от изследваните пчелини (56 пчелина) от пограничните райони е установено наличие изключително само на N. ceranae, в които 5,94% от изследваните пчелните семейства са опаразитени (непубликувани данни). Това показва, че N. ceranae е засегнала значително нашите пчелни семейства, с което може да се даде обяснение (наред и с други фактори) за значителните загуби в пчеларството през последните години. Освен това смятаме, че паразитът N. ceranae измества значително бързо причинителя на нозематозата N. apis от неговия естествен гостоприемник – европейската медоносна пчела A. mellifera. Понататъшните проучвания ще изяснят въпроса за цялостното разпространение на N. ceranae в България и пътищата, по които този паразит е проникнал в страната.
Характерно е, че тази нозематоза не протича с типичната клинична картина, която сме свикнали да наблюдаваме при нозематозата, причинена от N. apis. Коварното в случая е, че семействата постепенно отслабват и пчелите изчезват до почти пълното обезлюдяване на кошера, като пчеларят късно разбира за съществуващия проблем. Понякога се наблюдават пълзящи пчели пред кошерите на болните семейства. Често се намесват и други фактори, които ускоряват процесът, като отравяния, вароатоза, вируси, технологични грешки и др.
Диагнозата се поставя само при лабораторно изследване. Пробата за лабораторно изследване трябва да съдържа 60 пчели – умрели, пълзящи или стари пчели. При микроскопското изследване не може да се направи отдиференциране на двата вида нозематоза, но диагнозата нозематоза се поставя на базата на наличието на ноземни спори.
При това широко разпространение на нозематозата в страната възниква въпросът: Как да лекуваме пчелните семейства, за да предотвратим загубите от това заболяване?
Известно е, че най-добрият ветеринарномедицински продукт (ВМП) е Фумагилин и неговият производен Фумидил Б. Те се използваха с успех в миналото у нас, но сега са забранени за употреба в ЕС, в т. ч. и в България, тъй като са антибиотици. Освен това е установено, че активната им субстанция действа неблагоприятно върху генома на пчелите.
Последните изследвания за ефективността на различни продукти срещу нозематозата сочат (Thrasyvoulou, 2009), че Нозестат (йод, калиев йодид и мравчена киселина) показва ефект до 86% Vita feed Gold (екстракт от пчели и меласа) убива до 98% от ноземните спори, с което се доближава и дори надвишава ефективността на Фумидил Б (фумагилин) – до 96%. Румънският препарат Протофил (растителни екстракти) показва ефективност до 83%, която е по-ниска от Нозестат. Предишни наши изследвания показват (Гургулова, 2005), че ефективността на Нозестат в условията на нашата страна може да достигне до 94,20% при повторно трикратно третиране с интервал от една седмица.
С какво разполагаме за борба срещу нозематозата? Съвременните ВМП за употреба срещу болестите по пчелите трябва да бъдат разрешени и регистрирани.
Предвид забраната на антибиотиците и вредното му действие, Фумидил Б (фумагилин) не може да бъде прилаган в пчеларството.
Регистриран у нас продукт е Нозестат, който показва сравнително добра ефективност срещу нозематозата.
Vita feed Gold предстои да бъде изпитан в условията на нашата страна и регистриран като хранителна добавка за пчели, така че в скоро време той ще бъде достъпен на пазара и подходящ за употреба, поради високата му ефективност и безвредност за пчелите.
Изследванията в посока на търсене на нови и ефективни ВМП и хранителни добавки за борба с нозематозата продължават, като тенденцията е те да бъдат на базата на естествени и безвредни за човека и пчелите естествени продукти.
Прилагането на добрите пчеларски практики, добрата хигиена на пчелина и борбата срещу другите заболявания имат много важно значение да се справим с нозематозата.
