ОТНОВО ЗА НОЗЕМАТОЗАТА

През 2005 г. в няколко броя на "Пчеларски вестник" по принуда, а не от любов към сензациите, занимахме читателите си и някои от държавните институции с възникналата заплаха от повсеместното разпространение на нозематозата чрез произведените пчелни майки в част от репродуктивните фирми на НРАП, в които беше установено заболяването. Свидетели сме на разгорялата се дискусия, надхвърлила границите на нормален диалог и вземане на спешни мерки от страна на ветеринарните органи за туширане на инвазията. Без да влизаме в подробности за опитите проблемът да бъде омаловажен, искаме съвсем отговорно да се спрем само на част от "спорните" въпроси за предпазване на пчеларството от щетите, които паразитозата може да нанесе, ако мерките срещу разпространението є са половинчати или още по-лошо - никакви. На първо място, нека на всички да бъде ясно, че когато едно заболяване може, в определен период от годината или при определени условия, да протича скрито, като носителство на патогенния агент, без видими и типични външни признаци, борбата срещу него е много по-трудна, понеже без лабораторно изследване не може да се каже кои от пчелните семейства са заразени и кои - не? Точно такова заболяване е нозематозата. Обратното е много по-лесно - ликвидиране на болните, дезинфекция на инвентара и проблемът се решава. Затова и твърденията, които се чуват, че става дума за носителство, а не за заболяване, в очите на специалистите са абсурдни. Другата версия, че в европейското законодателство нозематозата не фигурира е просто невярна - плод на престъпна неинформираност. От отговорни специалисти у нас не се познава или просто се премълчава, законодателството ни по въпроса и Наредбата за производство на пчелни майки и друг разплоден материал. За какво всъщност се касае? В една страна, в която определено заболяване е повсеместно разпространено, както стои въпросът с вароатозата у нас, мерките срещу него са главно лечебно-профилактични, целящи снижаване на загубите. Може би точно такова е положението с нозематозата в Германия или Австрия и затова там отпада необходимостта от специални мерки. Но защо да не се обърнем към законодателството в други държави, чиито мерки срещу нозематозата твърде точно са отразени в таблицата, която предлагаме на вниманието на читателите в оригинал. В тези държави вероятно положението с разпространението на болестта е по-благоприятно или като това в България. В страни като Франция, Люксембург и Румъния се допуска и убиване на болните и заразоносителите. Стриктен граничен контрол се осъществява в Белорусия, Естония, Финландия, Латвия, Русия и Украйна. В Словения и Украйна в огнищата се налага карантина. В България карантина се налага само в репродукторните стопанства, каквито са тези, лицензирани за майкопроизводство. В Румъния, Русия, Словения и Украйна в контрола на движението на пчелни семейства вътре в страната е включена забраната за придвижване при констатирана нозематоза. У нас, (без репродукторните), в Македония, Естония, Испания и други държави са включени и други ограничителни разпространението на болестта мерки и предупреждения на държавните органи при конртолиране на заболяването. В Русия, заедно с другите мерки е предвидено и търсене и ликвидиране на диви (природни) резервоари на болестта. Имат се предвид, живеещите в горите диви пчелни семейства (роеве). Взетите от НВМС мерки за пълно лабораторно изследване на всички пчелни семейства в репродуктивните пчелини за наличие на нозематоза са в ход, но не са завършени изцяло. За съжаление наличието на инвазирани пчелни семейства в някои от тях се потвърждава. Такива изследвания ще бъдат направени и през февруари 2006 г. След приключването им трябва да се спази Закона, а разпоредбите са при констатиране на заразно заболяване в такива пчелини те се поставят под карантина от две години, след което може отново да получат разрешения при условия, че са оздравени. Всичко останало е престъпление към пчеларството у нас.