За Стоян Колев от несебърското село Гюловца пчеларството е не просто занаят, а съдба, предопределена от баща му и дядо му. От ранно детство 5-годишното момче е на пчелина, за да трупа знания и умения, изключително полезни в изкуството да отглеждаш пчели. Днес 36-годишният Колев е успешен фермер, превърнал наследствената професия в семеен бизнес. А той със сигурност ще предаде любовта си към професията на своите деца.
В края на януари Стоян Колев получи отличие като успешен млад пчелар от фондация „Еврика”, която от 26 години търси млади иновативни хора, реализирали се успешно в земеделския бизнес. Заедно с говедовъда Емил Димитров Стоян Колев беше оценен от авторитетното жури за приноса му в този изкусен занаят. На 12 февруари на международното изложение в Плевен Колев отново ще бъде сред отличените.
Пред Синор.БГ Колев накратко разказа за онази магия, превърна детската игра с подхранването на пчелите в професия.
Г-н Колев, разкажете как се запалихте по пчеларството?
И дядо ми, и баща ми отглеждаха кошери, затова от 4-5-годишен аз съм с тях при пчелите. Не мога да кажа от кога възникна истинския интерес, защото покрай родителите ми съм се занимавал с всичко в едно земеделско стопанство. Като се започне с фуража, който отглеждахме върху върнатите ни след 1990 година земи, та се стигне до реституираните лозя. Както казваше дядо ми, човек трябва да се държи като маймуната - на много клони, счупи ли се един, да се хване за друг.
Затова и аз помагах във всички дейности в стопанството – като се започне от оранта, мине се през сеитбата и прибирането на зърното и фуража, та се стигне до правенето на вино. Дори мога да кажа, че първонално пчелите просто ги гледахме между другото.
А кога се превърна в сериозен бизнес?
От 2010 година започнах активно да се занимавам с пчеларството. Дотогава имахме около 50-60 пчелни семейства. Постепенно ги увеличихме на 80, като успоредно с това започнахме да продаваме и на пазара.
Взехме под наем общинска сергия в Стария град на Несебър и така нещата бавно потръгнаха. Нашето село се нарича Гюловца и е близо до Несебър. За по-бързо придвижване купих и бус, така че сега нещата са далеч по-облекчени.
Днес се грижим за 200 пчелни семейства, като през лятото стигаме и до 250. Разбира се, в дейността активно се включват всички. Но основните грижи за пчелите са на баща ми Кольо Стоянов и на мен.
В началото всичко се правеше на ръка и на място в самия пчелин. Сега е по-лесно, всичко е електрифицирано - освен центрофуга имаме още електрически нож за разпечатване, както и вана за разпечатване. Преди да се оборудваме с центрофуга, при ваденето на меда помагаха майка ми и жена ми, но сега работата е далеч по-облекчена. Построихме и ново помещение, където вадим меда и го разфасоваме с помощта на матуратори. Когато бизнесът е оборудван, то и ефикасността е по-висока.
Смятате ли да увеличите кошерите?
Според мен е абсолютно погрешно да се смята, че един бизнес е голям, когато пчелните семейства са много. За мен е важно те да са по-малко, но да са добре гледани. Тогава и резултатите са двойно и тройно по-големи. И това го знам от опит.
Разбира се, има и проблеми с пръскането на обработваемите земи, което засяга много колеги от Бургаско. Специално нашите кошери не са в такъв регион, но смятам, че това е проблем, който наистина трябва да се решава навреме. Няма защо да повтарям, че чистият мед носи здраве, а специално качеството на българския мед е на изключителна висота. Затова ми е болно, като виждам колко трудно мои колеги реализират продукцията си.
Аз може би имах късмет, защото освен с постоянния магазин в Несебър, продавам и на всички пчелни изложения в страната и така реализирам продукцията си.
Големият проблем за бранша обаче си остава вносът от Украйна, който влиза в страната на изключително ниски цени и масово се продава по супермаркетите. Всички виждаме корабите с мед, които пристигат на бургаското пристанище. Дори не всички количества да остават в страната, все пак това е конкуренция, с която трудно можем да се преборим.
Директните продажби по наредба 26 отчасти помагат на българските пчелари да стигнат пряко до потребителя, но хората се страхуват от имитации и затова трудно могат да се доверят. Специално ние печелим от факта, че сме до морето и особено през лятото имаме директни доставки за местни заведения, които са оценили качеството на продукта и ни търсят.
Затова съветвам българските ресторантьори и фирми, свързани с туризма, да направят връзка с колегите, така че българската продукция да намира място на родния пазар.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
