Доста критичен доклад е подготвен от Центъра за оценка на риска (ЦОР) по повод лабораторните анализи за контрол на здравословното състояние на пчелите, които Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) е провела в периода 2018 – 2022 година. Агенцията е задължена да изпълнява програмата за надзор и контрол на болестите по пчелите, но в отчетния период прегледаните пчелни семейства са изключително малко на брой, като в отделните области от страната изследванията са варирали от 0,0093% до 0,48% от семействата, тоест годишно са проверявани под 1% от всички медоносни пчели в страната.
На фона на тези ограничени изследвания обаче от БАБХ са открили положителни лабораторни резултати за заразни заболявания, като разпространението на някои от тях се движи между 2,34% и 103,4% в някои части от страната, се посочва в доклада. Затова и от Центъра за оценка на риска стигат до извода, че „от анализа на изпратените от БАБХ проби се вижда, че задължително трябва да се подобри мониторингът, превенцията и контрола на заразните заболявания по медоносните пчели, така че България да изпълнява отговорно целите на програмата за надзор и контрол на болестите по пчелите“, четем в доклада.
Експертите дават съответните препоръки към БАБХ - „които би трябвало да допълнят данните и констатациите от клиничните прегледи и да отстранят пропуските при отчитане на изпратените лабораторни проби (изследване /причинител/ резултат). Едва тогава би могло да изготви реален анализ на здравословното състояние на пчелите в България по отношение на наблюдаваните заболявания“, заключават експертите от Центъра за оценка на риска.
Техните изводи са подкрепени и от анализ на лабораторните изследвания във всички области. Според него през наблюдаваните 5 години, колкото и малък на брой да са взетите проби, в 331 анализа е открито наличието на силно опасната за пчелите болест нозематоза. На второ място са положителните проби за вароатоза – 204. Следват заразените с американски гнилец – 126 и на последно е акарозата – 42 пчелни семейства.
От Центъра за оценка на риска припомнят, че през последните години нозематозата, предизвикана от N. Ceranae, се разпространява повсеместно в нашата страна. Проявява се през цялата година (няма сезонност) и нанася сериозни поражения, не по-малки от тези, които причинява вароатозата. Затова борбата срещу нозематозата трябва да се води през цялата година, а превенцията дава много по-добри резултати, в сравнение с лечението. Още повече, че резултатите от изследванията за периода 2018 – 2022 г. сочат, че в цели 20 региона на страната е открита нозематоза. На първите три места са пчеларите от Плевенско (80), Благоевградско (70) и Шуменско (69, в три последователни периода), затова е важно да се дадат препоръки за превенция, които стопаните да спазват.
В други 13 региона на страната са отчетени общо 204 броя положителни лабораторни резултата за потвърждаване на вароатоза по пчели, като има три периода, в които няма отчетени положителни резултати. Най-много положителни проби има през пролетта на 2022 г. (96), като само от Плевенско са 90 случая, следва София град с 42 резултата от пролетта на 2021 г., като през този период са отчетени и положителни резултати и от повечето региони на страната. Във всички периода на оценката (с изключение на 2018 г.), в 16 региона на България има отчетени положителни резултати за американски гнилец, като най-много са в Ямбол - 27 броя за 3 отчетни последователни периода, следван от Плевен 22 броя за 2 последователни отчетни периода, последвани от един и Шумен 16 броя за 3 последователни периода.
В доклада на ЦОР се цитира заключението на експертите от БАБХ, според които „рискът, свързан със смъртността по пчелните семейства заради заболяване не бил висок". От Центъра за оценка на риска обаче оспорват това становище, припомняйки, че при проверени едва 7 369 пчелни семейства, съставляващи 0,11% от общия брой прегледани пчели, „тези стойности са с много висока степен на неточност като се вземат предвид всички аргументи в точка несигурност“. И понеже броят на взетите проби от прегледаните пчелни семейства е твърде нисък - 0,024% за петте проверени години, тези анализи не могат да бъдат използвани за оценка на риска при пчелите, посочват от ЦОР. „Единственият показател, който може да бъде анализиран за оценка на риск от разпространяване на заразни заболявания по пчелите, е броят положителни лабораторни резултати. За петте години общият брой положителни резултати от лабораторен анализ за наличие на причинител на заразно заболяване е 44,41% (твърде висок) от общия брой изпратени проби.
При това положение рискът за разпространение на заразни заболявания по пчелите не може да бъде изключен за регионите Плевен, Шумен и Благоевград, нещо, което от БАБХ са допуснали. „Поради непълни, недостатъчни и несигурни данни, не може да бъде изготвен изчерпателен анализ на здравословното състояние на пчелните семейства в страната ни“, е категоричният извод на експертите от ЦОР.
Те припомнят, че „заразните заболявания по пчелите нанасят огромни щети, за които в определена степен са отговорни стопаните, неспазващи съветите на специалистите и указанията за прилагане на медикаментите. Затова е необходимо в борбата срещу заболяванията по пчелите да се включат всички – пчелари, ветеринарни лекари, специалисти по пчеларство и пчелни патологии. Науката е напреднала в изучаването на болестите по пчелите, но се появяват и нови, непознати заболявания и изследванията продължават.
Важно е в определен период от време да бъде оценяван рискът от разпространение на заразни и паразитни заболявания по пчели. За да бъде достоверна оценката и да се изготви изчерпателен анализ на здравословното състояние на пчелните семейства в страната, е необходимо да разполагаме с верни, точни и обосновани данни от задължителните прегледи на пчелните семейства всяка година, пролет и есен“, посочват още от Центъра за оценка на риска към МЗХ.
