При чимово-мулчирната система в междуредията на овощната градина се създава постоянен чим, а редовите ивици се поддържат чисти от плевели чрез третиране с хербициди, чрез механична обработка или чрез мулчиране с окосена трева.
Сега у нас повечето от овощните градини се поддържат в така наречената безсеменна черна угар. Това е един вид частично или пълно прилагане на препоръчваната от специалистите черна угар с покривни култури. Продължителното използване на тази система, без периодично внасяне на органично вещество води до постепенно, но сигурно влошаване на структурата и останалите агротехнически свойства на почвата и до отслабване на микробиологичната й активност. Положителното въздействие на черната угар върху качеството и количеството на плодовете може да се появи само при правилното й прилагане. Веднъж на три години в междуредията трябва да се прави плитка есенна оран (на дълбочина 10-16 сантиметра), в зависимост от състоянието на почвата, овощния вид и типа на подложката. При слабо растящите вегетативни подложки, на които кореновата система се разполага на сравнително малка дълбочина, обработката трябва да е най-малко на 10 сантиметра. Всяка година почвеният слой трябва да се отмята в противоположна посока, за да се заравнява повърхността и да се улеснява движението на машините и на водата при напояване. За срока на есенната оран има различни становища, но за нашите условия се препоръчват по–ранни – след сеитбата, преди пожълтяването на листата.
След есенната оран, през пролетта и лятото, се прилагат повърхностни обработки на почвата. Обикновено те се правят след дъжд или напояване, което според теорията за капилярното придвижване на водата в почвата води до ограничаване на физичното изпарение и икономия на поливна вода. Разрохкването предотвратява образуването на кора и пукнатини, които понякога достигат на голяма дълбочина и дори засягат корените на растенията. Дълбочината, на която се разрохква почвата през вегетационния период, не трябва да бъде по–голяма от пет–десет сантиметра. Препоръчва се повърхностните обработки да продължат най-късно до средата на август. След това плевелите в никакъв случай не трябва да се оставят да приключат развитието си. Когато те достигнат фаза пети лист, създава се възможност да се възвърне значително количество органично вещество в почвата до започване на студовете. Освен това корените им раздробяват почвата на дълбочина и ограничават прекомерното им уплътняване в подобработваемия слой.
Ако обработките продължат до късно, при валежи през есента се предизвиква вторичен растеж на дърветата. Той не е желателен, защото ускорява развитието и формирането на плодните пъпки, които в края на вегетацията си са доста наедрели, и отслабва устойчивостта им на ниски температури. Необходимо е да се обръща особено внимание върху поддържането на повърхността в редовите ивици на градините. В тази зона се развиват многогодишни плевели, които конкурират дърветата в непосредствена близост, влошават качеството и намаляват количеството на плодовата продукция.
При поддържане на черна угар, почвата в редовете се обработва от автоматично отклоняващи се фрези или култиватори. Тази практика в някои градини доведе до разпрашаване на почвата, до нараняване, а в много случаи до унищожаване на цели дървета. С почвообработващите машини не могат да се унищожат дълбоко вкоренените плевели, особено многогодишните, които след обработка много бързо се възстановяват. Там, където е възможно, умело да се съчетават с третиране с препарати, за да се намали до минимум техният брой, а ако условията позволяват, да се преустанови напълно, т. е. да се премине към поддържане на угар с хербициди.