В начаото на декември в Стара Загора се проведе пореден форум на тема „Фермата: Агроиновации и тенденции“, в който участваха членове на Националната асоциация на зърнопроизводителите, Българската асоциация Биопродукти (БАБ) и на Съюза на зърнопроизводителите Маркели. Експерти от Министерството на земеделието и храните и Постоянното представителство на България в Брюксел предсатвиха бъдещите политики в сектора и измененията на Стратегическия план за развитие на земеделието, в честта облекчаване на екологичните интервенции.
Снежана Благоева, пълномощен министър в Специалния комитет по селско стопанство в Постоянното представителство на България в Брюксел, засегна важната тема за бъдещето на Зелената сделка и прилагането й в практиката, както и визията за общата селскостопанска политика след 2027 г., която официално ще бъде представена в Брюксел през февруари 2025 година. Сложността в изпълнението на Зелената сделка доведе до забележимо смекчаване на изискванията, затова и държавите членки на Европейския съюз получиха по-голяма гъвкавост в прилагането на изискванията на национално ниво.
В тази връзка Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“ към Министерството на земеделието и храните представи прилагането и възможностите за намаляване на административната тежест, екологичната устойчивост (ДЗЕС) и инвестиционните възможности. Също така представи и изискванията и интервенциите, свързани с плащане на площ и животни от Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони (СПРЗСР) 2023-2027 г. Тя подчерта, че пазарът на труда в момента е изключително сложен в целия Европейски съюз, тъй кат има отлив на квалифицирана работна ръка.
Експертът обясни промените, направени в екосхемите, свързани с намаляване натиска на зелената политика. На първо място това е ангажиментът, свързан с възможността за подпомагане на угарите, който се осигурява в рамките на еко схемата за поддържане на екологичното разнообразие и екологичната инфраструктура (т.нар. Еко БРЕИ). Стоянова припомни, че отпадна задължителното изискване поне четири процента от обработваемата земя да бъде използвана за непроизводствени площи. Ограничението се налага, за да не се окаже, че в стопанството всички площи са угари и трябва да бъдат подпомагани като такива.
Необходимата ставка, която е определена за поддържане на угарите в рамките на тази еко-схема е 50 евро на хектар. Изискването е, както при останалите угари, да има поне една обработка в периода от 1 януари до 15 юли, и в рамките на този период да не се извършва производство.
Мнозина стопани са се сблъсквали вече с т.нар. недопустим слой на Министерството на околната среда и водите. Този слой не може да се заяви за подпомагане поради забрана за извършване на земеделска дейност. След разговори с експертите от еко министерството вече има постигнати известни промени. Тези слоеве са определени като райони с ограничения за опазване на определени тип природни местообитания. Всеки, който има земи, които попадат в този слой, може да избира два варианта за тях.
Първият вариант е да поеме едногодишен ангажимент в рамките на екосхемата за биологично разнообразие, който е екологична практика 1 - поддържане на екологична инфраструктура и непроизводствени площи. Заявявайки тези площи по тази схема фермерите могат да получат ставка от 98 евро на хектар, като върху тези площи не извършват земеделска дейност. В случай, че фермерите не заявяват помагане за тези площи, те могат да ги стопанисват и обработват по начина, който съответства на практиките в тяхното стопанство.
Във връзка с въвеждането на дерогацията за угарите, вторият ангажимент, който имат държавите, е да осигурят възможност за създаване на други елементи, които да се поддържат в рамките на една година като елементи на екологичната инфраструктура. "Затова ние сме включили като практика създаване на буферни ивици в обработваеми земи. Досега практиката беше поддържане на буферни ивици, сега вече има ставка за създаване на такива ивици в обработваеми земи в размер на 451 евро на хектар. Изискването е тези буферни ивици да бъдат с ширина от 1 до 20 м. Те могат да бъдат разположени вътре в парцела или в краищата му там, където стопаните преценят. Буферните ивици могат да включват различни варианти на покритие – естествена покривка, угари, специфична растителност, включително и цъфтящи растения. Тези ивици не може да се създават от инвазивни видове", обясни още Стоянова.
„За да постигнем устойчиво земеделие, трябва да отделяме внимание на икономическата устойчивост, а фермерите да получават справедлив доход, за да са конкурентно способни. Социалната устойчивост трябва да бъде поставена на първо място. За нас е важно първо да гарантираме достатъчно благоприятна среда, в която вие да живеете и да работите, за да осигурявате достатъчно продукция“, обърна се г-жа Стоянова към присъстващите.
Илия Проданов, председател на Национална асоциация на зърнопроизводителите, говори по темата “Устойчиво земеделие - тенденции и законодателни промени”. “Имаме нужда от промени в Закон за арендата в земеделието, тъй като всеки един земеделски стопанин трябва да има сигурност в своите инвестиции. Ключова промяна за сектора би била създаването на Закон за браншовите организации. Това е много неудобна тема, която ние вече от доста време поставяме на масата. Този закон ще гарантира, че само действително представителни организации участват в диалога с държавните институции.”
Други ключови акценти, които постави в темата бяха: напояването, управлението на водите, търговското споразумение между ЕС и Меркосур.
Албена Симеонова, председател на Българската асоциация Биопродукти (БАБ) обсъди съществуващите възможности за подкрепа на биологичните производители, както и възможностите за финансово подпомагане по СПРЗСР 2023 – 2027 г. за биологичното земеделие.
Инж.Никола Николов, зам.-управител в Агродар България ЕООД и член на Съюза на зърнопроизводители Маркели представи темата “Добри практики , иновации, нови култури”. От първо лице разказа какви опити прави в своето стопанство, как се борят с вредителите и какви алтернативи на ПРЗ са избрали. “Разчитаме на българска селекция. Имаме над 600 дка с различни сортове пшеница, грах, ечемик, ръж.”
Аделина Стоянова, директор на дирекция „Директни плащания“ към Министерството на земеделието и храните и Христо Вълов, гл. експерт в отдел „Биологични и агроекологични плащания“ в дирекция „Директни плащания“ към Държавен фонд „Земеделие“ обсъдиха кампанията за директни плащания за 2024-2025 г, мерките за агроекологията, новите тенденции и най-добрите практики.
