След като Европейската комисия разреши на държавите членки година да не прилагат стандарта за добро земеделско и екологично състояние ДЗЕС 8 през 2023, родните фермери са отглеждали цели 67 култури върху 66,65% от площите, заявени като угари и са получили много добра реколта. Това гласи годишният доклад за изпълнение на Стратегическия план на България за миналата година, в който подробно са описани площите, обработвани върху част от 4-те процента обработваема земя, която иначе трябваше да бъде оставена от фермерите като угари. Това задължение е разписано с новата ОСП, като основната цел е да бъдат опазвани площите.
Опитът със засаждането на угарите вместо задължителното им оставяне да почиват показва, че, когато има покривна култура върху угарите, се запазва влажността на почвите, четем още в доклада.
От 4-те основни култури добитата реколта е над 8,1 млн. т
Ето и конкретните числа в отчета за реколтата, получена от засяването на угарите. Със слънчоглед през 2023 г. са засети 910 240 декара, или теоретично при установения среден добив в страната от 1 890 кг/ха за 2023 г. са ожънати 172 035 т, което представлява 10,6% от общото производство за страната.
По отношение на ефекта върху продоволствената сигурност, на практика тези допълнително произведени обеми осигуряват около 80% от необходимото количество слънчогледово масло за задоволяване на вътрешното потребление на страната и човешка консумация, поясняват експертите. Същевременно от преработения слънчоглед е получен и слънчогледов шрот, който е ценна суровина за фуражната промишленост.
По отношение на пшеницата засадените площи са 277 250 дка, или теоретично при установения среден добив от 5 430 кг/ха, са произведени 150 546 т, което е 2% от общото производство за страната. От гледна точка на осигуряване на продоволствието на страната с пшеница това количество представлява около 12-13% от обемите за вътрешно потребление, необходими за производство на брашно и съответно хлебни изделия.
Площите с ечемик са били 28 540 дка, а реколтата - 15 097 т, което е 2% от общото производство за страната.
От гледна точка на екологичните ефекти и въздействието на дерогацията върху околната среда може да се отчете като положителен ефект, че отглеждането на която и да е земеделска култура на площи, предназначени за угар, означава наличие на растителна покривка и респективно растителни остатъци след прибиране на реколтата.
През 2023 г., в периода август-октомври на територията на 140 общини и по данни на Националния институт по метеорология и хидрология е установено трайно силно и екстремално почвено засушаване. При пределна полска влагоемност на почвата под 40% се създават предпоставки за настъпване на почвена деградация в резултат на ветровата ерозия. В този смисъл, наличието на растителна покривка на тези площи в условията на силно почвено засушаване, оказва благоприятен ефект върху опазването на почвите.
Само протеиновите култури могат да заявяват като основни вместо угарите
При изготвянето на количествения анализ за приложението на дерогацията от ДЗЕС 7 съгласно данните от заявените култури, площи и парцели и на база направено допускане, заявените парцели през 2023 г. и културите са настоящите, но биха били други, ако не е прилагана дерогация. В досегашния програмен период (2018-2022) България не е прилагала ротация, а диверсификация и допускаме, че при данните, с които разполагаме, от общата обработваема площ 2 912 434.4 ха (над 29, 1 млн. дка), минималната площ, на която е спазена ротация и са отглеждани култури за консумация от човека, се равнява на 8 74 040 дка.
Културите, с най-голям дял при прилагане на дерогацията, са:
Мека пшеница – от заявена площ 1 189 607 ха, 357 239 ха са дерогирани площи;
Слънчоглед – от заявени 820 752 ха, 246 472 ха дерогирани;
Царевица – заявени 543 273 ха, с потенциално дерогирани 163 145 ха;
Ечемик – заявена обработваема площ 150 743 ха, 45 268 ха потенциално дерогирани.
По отношение на количествения анализ от приложението на ДЗЕС 8, площите, върху които е декларирано, че ще се приложи дерогацията, са 1 304 510 дкаа от общо 1 957 198 ха с угари. От данните за кандидатите, заявили парцели с култура угар, става ясно, че от общо 21 637, 12 564 са приложили дерогацията.
