Колкото повече наближава средата на годината, когато през юли Европейската комисия (ЕК) ще представи проекта на многогодишната финансова рамка (МФР) на Европейския съюз след 2027 година, толкова силно расте напрежението сред земеделската общност, свързано с новите правила за подпомагане по линия на Общата селскостопанска политика (ОСП). Особено, след като и евродепутатите подкрепиха фермерите, обявявавайки се против идеята на ЕК за обединяване на бюджета за земеделие с този на останалите политики и отрасли в европейската икономика след 2027 година.
Точно затова и днес в Брюксел Конфедерацията на европейските асоциации в агросектора „Копа и Коджека“ подкрепя протест, иницииран от белгийските фермери, срещу намеренията на администрацията в Брюксел да покрива разходите на ЕС за отбрана с част от бюджета, който досега винаги е бил гарантиран единствено и само в подкрепа на земедци и животновъди, отговорни за осигуряване на продоволствената сигурност в цяла Европа. Два месеца преди окончателното представяне на проектите на Еврокомисията за финансиране на ОСП земеделците в ЕС, чиято сила винаги е в обединението, предупреждават политиците, че ще се борят за своето бъдеще.
Ето защо протестират днес в Брюксел
В България обаче по традиция браншовите организации, които политиците ги държат трайно разединени от 30 и повече години, продължават да си мълчат. Не, че нямат мнение по въпроса за своето бъдеще, но си намират оправдание да не влизат в конфликт с управниците, обяснявайки как очакват да видят „черно на бяло“ проектите на Европейската комисия и едва тогава щели да изразяват своята позиция. Тогава обаче ще е късно за реакция и това се знае от мнозина български земеделци. Всички те отдавна прозряха огромната разлика, която виждат в действията на политиците в Полша и Чехия например, и на управленците у нас. Още преди присъединяването на другите две източноевропейски държави в Европейския съюз тамошното селско стопанство беше издигнато в приороитет. Затова днес Полша, в която по-рано се отглеждаха основно картофи, днес се настани трайно на българския пазар, измествайки от търговските вериги всички производители на домати, ябълки и какво ли още не. Стигнахме дотам родното зеленчукопроизводство да е пред изчезване, но нито българската администрация, нито многобройните разединени браншови организации предприемат нещо в защита на сектора.
След фалитите в производството на плодове и зеленчуци страната ни упорито върви към унищожението и на единствения силно експортно ориентиран сектор на България – зърнопроизводството. А ковид пандемията и войната в Украйна, довела до икономически рестрикции срещу вноса на суровини от Русия, допълнително наляха кантран в чашата на нашите фермери. След три години на братоубийствена война зърнопроизводителите в България понесоха огромни пазарни удари заради срива в цените на световните борси. Както и заради неконкурентния евтин внос на селскостопанска продукция от украинските фермери. Да, Еврокомисията отчасти компенсира загубите на европейците, но земеделците бяха напълно стресирани, защото бяха длъжни да изпълняват и новото законодателство, свързано с „позеленяването“. Върху бизнеса се стовариха куп нови финансови ангажименти, които по никакъв начин не бяха покривани с планираната европомощ, отпускана през този програмен период. В същото време ЕС отново обяви поредица от санкции, които тази седмица ще се обсъждат на ниво Европейски парламент. Част от тях са свързани с намалагане на мита върху вноса на торове от Беларус. А това означава поредно увеличаване на разходите на нашите производители – товар, който едва ли е премислен от чиновниците в ЕК. Само че българските чиновници не си мърдат пръста да реагират навреме в защита на родния фермер.
И понеже мнението на бранша трябва да бъде чуто, синор.бг публикува коментара на Радостина Жекова, председател на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите, защото тя открито е изразявала обществената си позиция по повод надвисналите нови проблеми пред земеделските производители. И защото всеки от нас трябва да бие камбаната при тревога! Ще припомним, че Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) е основната браншова организация с неоспорима представителност, като нейните членове имат пряк контакт с колегите си в европейската конфедерация „Копа и Коджека“. И подобно на фермерите в останалите държави, членовете на НАЗ имат силни притеснения по отношение на брюкселския дебат за бъдещата визия на Общата селскостопанска политика до 2030 години и след това.
Със свой пост във фейсбук Жекова ясно изразява позицията си, представяйки как точно изглежда от селската й камбанария брюкселският дебат. „Ако досега лично аз и колегите ми финасирахме зелени политики, за да опазваме околната среда, сега се оказва, че Брюксел ще се отдръпне и тези правила щели да бъдат „опростени“. Това вече ми идва в повече и питам защо аз и колегите ми две години поред наливахме в европейския бюджет средства в това празнодумие, наречено “позеленяване. И защо фермерите трябва да обират негативите от грешните политики", риторично пита Радостина.
„Не може на всяка петилетка да сменяш изискванията си, ако визията на Европа е в толкова краткосрочен план, защото грешките на администрацията рефлектират върху нас, аграрния бизнес. И питам защо опрощават екологичните изисквания сега, когато всички български зърнопроизводители загубихме европейските си пазари и станахме най-скъпо произвеждащите земеделци в световен мащаб..? Хайде да не си разказваме вицове! В същото време, понеже били много загрижени за фермерите, сега ще ни набрулят и с високи мита на торовете. А се сещам какво ще стане след това – рязко ще скочат цените и на европейските торове, защото така действат икономическите закони“, посочи още Жекова.
По повод така наречения дебат, който тече на европейско ниво в момента, Жекова отново пита за какъв дебат става въпрос, след като в общественото пространство се хвърлят само празни думи.“Не ни се предлага проектобюджет, за да има върху какво да разсъждаваме, но ние си дебатираме. Всъщност, нищо не правим, само прехвърляме едни неща, които изглежда като нови, а всъщност е добре забравеното старо. Само, че е по-скъпо - и така до безкрайност!".
В заключение Жекова се досеща на какво й прилича поредния дебат за бъдещето на бизнеса. „Сетих се… дебатът е като литературно съчинение, а темата е „Какво е искал да каже авторът“.
И ние като вас, земеделците смятаме, че е крайно време празните приказки по отношение на привидното привличане на земеделската общност в обсъжданията на нейното бъдеще трябва да придобие съвършено нов вид - без задкулисни игрички, които са в полза на едни, но в огромна вреда за други. И понеже от 2007 година гледаме колко различно реагират политиците в старите държави от ЕС плюс Полша и Чехия спрямо фермерите, затова се надяваме агробизнесът и у нас да извоюва пробив. Като премине към действия, защото вече имат пример. Със скорошните стачни действия в София, когато гражданите успяха да се самоорганизират и да решат проблемите си по време на 6-дневните протести на работещите в градския транспорт. Помагайки на възрастни хора и на деца, те успяха да решат проблема с придвижването им до болници и училища, когато градският транспорт в столицата беше блокиран. Дори ясно показаха на политиците, че много добре прозряха жалките игри на задкулисието спрямо управата на столицата.
Екатерина Стоилова
