Потребностите от инвестиции в производството на картофи е сред темите, обсъждани по време на Международния симпозиум за картофите, проведен в рамките на 42-рото издание на международния търговски панаир за веригата за доставки на плодове и зеленчуци Macfrut в италианския град Римини. Близо 400 души присъстваха на събитието, на което бяха поканени 35 лектори и което се проведе по време на тридневния търговски панаир в Rimini Expo Centre.
Заради промените в климата, нововъзникващите и вече познатите болести по растенията фермерите имат силна потребност от иновации, за да продължат бизнеса си. През последните месеци секторът отчита намаляване на световното производство на картофи и рязко увеличение на пазарните цени, което се отрази както на европейските, така и на неевропейските пазари.
В световен мащаб се отглеждат приблизително 375 милиона тона картофи. С годишно производство от около 95 милиона тона Китай е най-големият производител на картофи в света, следван от Индия (56 милиона тона) и Украйна (21 милиона тона). През 2023 г. около 48,5 милиона тона картофи са произведени за пазара на пресни продукти и за преработвателната промишленост в 27-те държави членки на ЕС, според данните на Евростат.
Основните страни производителки на картофи са Германия (24%), Франция (18%), Нидерландия (14%), Полша (12%) и Белгия (8%). Както показват представените анализи, световното потребление на преработени продукти нараства стабилно и силно. Внимателният анализ на средните стойности на производството през последните пет години показва, че световното предлагане на картофи е спаднало значително, което е довело до широко разпространено увеличение на потребителските цени.
„По време на симпозиума в Macfrut бяха обсъдени много различни теми“, обяснява Лучано Трентини, координатор на събитието. „Една от темите, които предизвикаха голям интерес, беше организацията на производството. От регулаторна гледна точка една от промените, въведени тази година, е, че Европейската общност създаде ООП (Обща организация на пазара) за отглеждането на картофи. Италия в момента е единствената страна, която е въвела този регламент, който дава на компаниите за производство на картофи достъп до оперативни програми, подобни на тези, запазени за плодове и зеленчуци.“ Това ще им позволи да започнат да модернизират методите си на производство, особено чрез възприемане на иновациите.“
Сред предизвикателствата са заплашителното развитие на болестта „телен червей“ по картофите, причиняващи сериозни щети. Бактериозата Ralstonia solanacearum, която засяга и доматите за консумация, също е голям проблем. Напоследък стопаните се борят и разпространението на Cyperus esculentus, особено разпространен европейски плевел, наричан още чуфа или тигров орех), който е посочен като карантинен организъм. Затова браншът настоява да се въведат специфични протоколи за контрола му.
„Италия, обяснява Трентини, не е основен производител, затова внася картофи главно от Франция, за да посрещнем 40-50% от националното си търсене. Купуваме количества и от Германия, както и ранни картофи от средиземноморските страни.“ Въпреки това се разработват нови италиански сортове картофи, които също бяха представени и демонстрирани по време на изложението. Що се отнася до картофите с местен произход, общо шест сорта имат защитено наименование за произход. Тъй като италианското производство на картофи се счита за нишов пазар, е важно качеството да е високо.“
Един от най-обещаващите сортове, разработени от UNAPA (Националния съюз на асоциациите на производителите на картофи) в експерименталните им полета в Италия, се нарича „Фиорелла“, който има период на покой от три месеца (т.е. времето, през което може да се съхранява, преди да започне да пониква). Този метод запазва продукта, който обикновено се съхранява от юли до май или юни на следващата година, като по този начин се намалява наполовина необходимостта от консервационни обработки. Друг сорт, който е особено интересен, е Мориса, който е разработен чрез хибридизация с френския сорт „Газела“. Добивът му е много по-висок от средния за света в момента за култивирани картофи, като се произвеждат добиви до 50 тона на хектар.
