Цветът на всяко едно растение, за да даде семе и плод, се нуждае да получи цветен прашец (мъжките полови клетки) свой или от цветовете на друго растение от същия вид. Попадането на цветния прашец върху близалцето на цвета се нарича опрашване. Прашниковите зрънца - едно или повече поникват, спускат се по тръбичката на близалцето до дъното на цвета, където се намира семепъпката (женската полова клетка) и се сливат - това се нарича оплождане. Получава се завръз, който започва да расте.
Има два вида опрашване - самоопрашване и кръстосано опрашване. Самоопрашването е при растения с двуполови цветове - мъжките и женските части са в един цвят. Тук спадат пшеницата, ечемикът, ръжта, фасулът, доматите и други, но групата е малка. При кръстосано-опрашващите се растения върху цветовете им попада прашец от други растения на този вид. Тук спадат огромен брой различни видове растения. В този случаи прашецът се пренася чрез насекомите, вятъра, водата или птиците.
Растенията, които се опрашват от насекомите, се наричат ентомофилни, а тези от вятъра анемофилни. Тези, които растат във водата, прашецът се пренася от нея и се наричат хидрофилни. В тропическите страни има растения, при които прашецът се пренася от дребни птици, колибри - дълги до 6 см и се наричат орнитофилни. Прашецът, който се нанася, трябва да бъде в достатъчно количество и от по-голям брой растения.
Към насекомите, които извършват кръстосано опрашване, спадат голям брой диви видове и медоносната пчела. Те посещават цветовете за събиране на нектар и прашец, с което се хранят и същевременно извършват опрашването, като нанасят част от прашеца, който е натрупан по космиците по тялото им върху близалцето на цвета. В миналото дивите опрашители са съставлявали голям процент и извършвали огромна работа, но поради широката употреба на различни отровни препарати срещу болестите, неприятелите и плевелите по растенията техният брой силно намалява поради отравяне.
В много райони на света изобщо не се срещат или само единични екземпляри, което е огромна загуба в много отношения. Засега основните опрашители, а в много райони и за много култури единствени са медоносните пчели. Може културата да се развива много добре и да е с нормален цъфтеж, но ако не се осигури пълно опрашване, добивът е незадоволителен. В течение на милиони години пчелите са се приспособили отлично към цветовете за събиране на нектар и прашец и същевременно за опрашването им. Пчелите притежават така нареченото цветопостоянство, т.е. посещават даден вид растение, докато цялата площ от него не прецъфти, и по този начин осигуряват опрашването.
Пчелите могат да се дресират и да посещават по-масово и усилено даден вид растение. Те могат да бъдат откарани до дадена площ от цъфтящото растение в достатъчно количество и по време за нормално и пълно опрашване. Общата стойност на получаваните пчелни продукти - мед, восък, пчелно млечице, пчелна отрова и прополис, е съвсем незначителна спрямо стойността на добива на семена и плодове, която е над 100 пъти и повече и се отнася до всички страни.
Ето какво казва световноизвестният учен Айнщайн за ролята на пчелите като опрашители: “Ако по някаква причина бъдат унищожени пчелите на Земята, най-много след 4 години ще загине цялото човечество.".
В държавите с развито земеделие отдавна са изработени и се прилагат подробни и точни договори между собственика на културата и пчеларя за използването на пчелите за опрашване при определена такса за опрашване.
