Чрез резитбата за плододаване на кайсията се определя натоварването на всяко отделно овощно дърво, а за нейното правилно прилагане са необходими познания за особеностите на всеки сорт и подложка и възрастта на конкретното насаждение. С резитбата се цели осигуряването на оптимално съотношение между растежа и плододаването, така че да има постоянен и качествен добив, както и нормален едногодишен прираст. Кайсията е сравнително светлолюбив овощен вид, поради което е препоръчително да се използва чашовидна формировка. Най-често в практиката дърветата са формирани като подобрена етажна, полуплоска свободна или свободнорастяща корона. Короните при този овощен вид се оформят сравнително бързо, тъй като той се отличава със силен растеж през първите няколко години.
Независимо от използваната система на формиране резитбата за плододаване започва с т. нар. просветляване на короната. Резитбата за просветляване се изразява в отстраняване клони, предизвикващи засенчване и излишно сгъстяване във вътрешните части на короната. При просветляването се засяга и обрастващата дървесина - клонките, върху които се залагат плодните пъпки. Напълно се премахват изсъхналите, изтощените от плододаване, болните, както и клонките с прекалено слаб растеж, а се запазват по-младите и жизнени прирасти.
Характерно за резитбата за плододаване при този овощен вид е, че посредством нея трябва да се осигури силен растеж на леторастите - до 35-40 см едногодишен прираст. Когато това условие не е спазено, започва постепенно отслабване на растежа, а плододаването става нередовно и се пренася в периферните части на короната, плодовете са по-дребни и със занижено качество. Ето защо през периода на пълно плододаване е наложителна по-силна резитба - извършва се детайлна резитба на обрастващата дървесина. Когато е извършвана правилна резитба и са полагани нужните грижи по отглеждането на кайсиевите дървета, те дават качествени плодове, а едногодишният прираст на леторастите е с желаната дължина.
При по-младите дървета, при които растежът е много силен, лятното съкращаване на силните едногодишни прирасти (с дължина над 70-80 см) дава много добри резултати. При достигането на тази дължина прирастите най-често се пензират (отстранява се растежният връх), което предизвиква преждевременното им разклоняване. По този начин освен че леторастите са по-добре гарнирани, се постига и малко по-късен цъфтеж през следващата година, което през години с късни пролетни мразове може да спаси значителна част от плодовата реколта.
