Градинският фасул е два вида - т. нар. пешаци, при които височината на растенията достига към 50 см, като на върха се образуват цветове. Това са сортове с къс вегетационен период. Други сортове са от т.нар. вейкови (увивни) фасули, при които стъблата почти не се разклоняват, междувъзлията са дълги и растенията достигат височина до 3 м и на върха не образуват цветове. Това са сортове с дълъг вегетационен период, които при отглеждането си се нуждаят от подпори (вейки). За ранно производство се използват само сортове от групата на пешаците. Тази група сортове не само има къс вегетационен период, но дава възможност да се приложи пълна механизация на процесите до беритбата. Подходящи стари сортове за ранно производство са Чер старозагорски, Никос, Мастилен 16 и Пловдив.
За ранно производство се избират площи, запазени от студените пролетни ветрове, с плодородна, структурна и богата на вар почва. Особено важно е парцелът да се затопля бързо напролет и да може да се полива. Обработката на площта започва с есенната дълбока оран. Напролет се култивира, но ако почвата е много уплътнена, по-добре е да се преоре плитко на 10-15 см. Преди култивирането или преораването се разхвърлят суперфосфат и калиев тор. Засяването на градинския фасул трябва да стане, когато температурата на почвата достигне 8-9 градуса и не се очаква по-късно спадане на въздушната температура до 0 градуса. За Южна България такива условия настъпват през първата половина, а за Северна България - през втората половина на април. При по-ранна сеитба има опасност семената да загният или да се повредят от късни пролетни застудявания.
Засяването се извършва с редосеялка, най-често на дълги прави редове, ако е за домашна употреба се сее ръчно. Разстоянието между редовете е 55-60 см, а сеитбената норма е 8-10 кг/дка. Когато почвата е чиста от плевели, фасулът може да се засее на двуредови ленти при разстояние между лентите 55-60 см, а между редовете в лентата 25-30 см. Сеитбената норма в този случай е с 1,5-2 кг/дка по-висока, отколкото при редовото засяване. При тази норма семената попадат на разстояние 6-8 см и след като поникнат, не е необходимо да се прави прореждане. Дълбочината на засяване е 4-5 см.
Фасулът може да се отглежда и гнездово - на 25-30 см между гнездата.Сее се в склона на тира (кавала). Прави се плитка копка с мотиката и се засяват 6-7 семена в гнездо. Покриват се с 5-7 см влажна почва. Така за 100 кв. м отиват по 1-1,2 кг семе.
Една от основните грижи при фасула за ранно производство е редовното окопаване. Първото окопаване се извършва, щом поникналите растения очертаят добре редовете. Редовното окопаване има голямо значение, защото допринася да се затопля почвата, почвената кора се разрушава и се унищожават плевелите. Обикновено се извършват 2-3 окопавания на междуредията механизирано и поне един път ръчно в защитната зона. Окопаването се прави преди цъфтежа. Не бива да се окопава, докато не се вдигне росата, понеже се създават условия за появата на болести, а ако се окопава по време на цъфтежа, се оронват много цветове.
Поради честите засушавания през пролетта поливането също допринася за получаване на високи и качествени добиви. Броят на поливките зависи от времето. През май обикновено често вали дъжд и тогава не се налага да се полива, но през юни при засушаване поливки се правят през 4-5 дни. Изискванията на градинския фасул към почвената и въздушната влажност са големи. При гравитачно поливане поливните бразди се правят преди поливането. Най-добри резултати се получават при поливане чрез дъждуване.
Подхранването също е условие за получаване на добри резултати. Подхранва се с 25 кг/дка амониев нитрат, 30 кг гранулиран суперфосфат и 20 кг калиев сулфат на декар. Торовете се внасят когато растенията са във фаза втори-трети лист, редово, на 10-15 см встрани от редовете. По-ранна продукция може да се получи, ако при поникването посевът се подхрани с азотен тор (амониев нитрат) - около 15 кг/дка.
Градинският фасул цъфти и плододава продължително време. За да бъдат прибрани отделните чушки в подходяща зрелост, беритбата е непрекъсната. Добивите са около 1000 кг/дка, но при добра агротехника може да се получи и повече.
