Растенията винаги имат нужда от грижите ни, но когато се стараем твърде много и в стремежа си да им дадем максимума, може да прекалим с торенето. В този случай се оказва, че “най-доброто е враг на доброто”. Прекомерното торене води до стресиране на растенията, което е не по-малко опасно от недохранването.
Всички искаме растенията, които отглеждаме да растат добре, да цъфтят обилно и да дават плодове, а за това се нуждаят от хранителни вещества и вода. Подхранването е важен процес, но често не обръщаме достатъчно внимание на количествата тор, които внасяме. Теорията, че растенията ще вземат от почвата само толкова, колкото им е необходимо, не работи винаги по един и същи начин и за всички хранителни елементи.
Признаци на прекомерно торене на растенията
Когато растенията са наторени прекомерно, тогава се появяват различни симптоми, но за съжаление много от тях могат лесно да се объркат с други проблеми като недостиг на светлина, прекомерно или недостатъчно поливане, наличие на много соли в поливните води. Невинаги е лесно да се установи свръхторенето, но можем да съдим по няколко показатели.
Образуване на бял слой на повърхността на почвата
Минералните торове най-често са смес от соли, като повечето от тях са водоразтворими, а това означава, че се разнасят бързо в почвата след приложение.
При правилно използване не остават никакви видими следи по повърхността на почвата, но когато са вложени в прекомерни количества, тогава концентрираните соли често образуват бял слой на повърхността след изсъхване на субстрата.
Подобно натрупване може да се види като бял контур на повърхността на почвата при отглеждане на растенията в керамични контейнери или на дъното около дренажните отвори. При високи концентрации на солите те се натрупват дори върху корените на растенията.
Наличието на бял слой на повърхността на почвата е един от най-очевидните признаци, че се използват торове твърде често и във високи дози.
Прекомерното торене не е единствената причина за наличието на подобни отлагания. Доста често те се образуват от наличието на високи дози минерали във водата. Когато тя съдържа по-големи количества разтворени минерали – основно калций и магнезий, тя се определя като “твърда вода”. Същевременно тези елементи са важна част от хранителната среда, но в умерени количества, а във високи дози могат да станат много вредни.
Прекомерен растеж на листна маса в ущръб на цъфтежа и плододаването
Друг ефект от прекомерното торене или неправилен избор на тор може да бъде израстването на листната маса за сметка на слабия цъфтеж и плододаване. Поради голямото количество хранителни вещества растенията в началото започват да растат много бързо, но това се отразява негативно върху кореновата система, която няма време да се развие и укрепне. Чрез нея се осъществява пълноценното усвояване на водата и хранителните вещества от почвата, необходими за цъфтежа и плододаването – така кръгът се затваря.
Пожълтяване на листата
Пожълтяването на листата не е непременно знак за пренаторяване. Причините могат да бъдат много, вариращи от естествени процеси (изпълняване на функциите и отмиране) до инфекционни заболявания.
Когато листата на доскоро здрави растения изведнъж пожълтеят след торене, тогава не бива да се изключва възможността от прекомерно торене.
Забавен растеж
Ако в някои случаи растенията реагират на прекомерното торене със засилен растеж, понякога то води до забавяне, а в някои случаи до пълно преустановяване на развитието.
Прилагането на твърде много торове или в неправилно съотношение води до натрупване на соли в почвата, а с увеличаване на концентрацията става все по-трудно за растенията да абсорбират вода. Това автоматично ще забави или преустанови растежа им и може да ги доведе до гибел.
Опадане на листата
Много са факторите, които могат да доведат до опадане на листата – болести, неприятели, преполиване, както често и неправилно подхранване.
При прекомерно торене листопадът настъпва след пожълтяване или покафеняване на листата. Когато растенията загубят голяма част от листата, това може да е признак за увреждане на кореновата система и най-вероятно няма да могат да бъдат спасени.
Как да спасим пренаторените растения?
Както стана ясно, прекомерното торене може да причини много сериозни щети на растенията, а дори да доведе до загубата им. Въпреки това, ако проблемът бъде открит навреме, повечето растения могат да бъдат спасени.
Последствията от прекомерното торене са по-лесни за премахване, когато растенията се отглеждат в контейнери. Предимствата на отглежданите на открито култури е, че те изискват много по-високи дози, преди да има отрицателен ефект върху тях.
При установяване на стрес, предизвикан от прекомерно торене – преустановява се всякакво подхранване, а растенията се поливат по-обилно.
Когато растенията са в контейнери, тогава те се повдигат (да се оттича по-лесно водата) и се налива бавно вода в тях, като почвата се промива толкова пъти, колкото е необходимо. След излугването (отделяне на разтворимите вещества от почвата) растенията се нуждаят от почивка, преди да възстановят функциите си. Препоръчително е да не се наторяват поне 30 дни, защото имат достатъчно запаси. При контейнерното отглеждане може да се прибегне до пресаждане и подмяна на почвата, а когато по кореновата система има солеви отлагания, тогава се налага измиване. Ако водата е с повишена температура – разтворимостта е по-висока.
Когато растенията са на открито, спасителните операции са по-трудни. Тогава единственото решение е преустановяване на подхранването и поливане възможно най-често и обилно до възстановяване.
Как да се избегне прекомерното торене?
Не съществуват общи правила за подхранване, защото изискванията на отделните култури са различни, както и торовете. Важно е да се спазват инструкциите на производителите.
Изборът на подходящ тор за растенията е също важен. Има растения, които се нуждаят от по-големи количества хранителни вещества и интензивно подхранване. Такива са доматите, царевицата, зелето, цвеклото, краставиците, тиквите и тиквичките.
Други се задоволяват с минимално подхранване: моркови, синап, чесън, лук, салати и др.
Съществува и трета група растения, които обогатяват почвата. Към нея се отнасят фасулът, грахът, детелината, люцерната. Те са безплатна фабрика за азот, защото го улавят от въздуха и се наричат азотфиксиращи култури. Не стига това, че тези растения могат да се развиват на бедни почви, но подобряват качествата им и ги обогатяват за следваща реколта.
Важно е правилно да се подбират торовете за всеки растителен вид.
Комплексните торове имат различно съотношение между основните компоненти NPK (азот, фосфор, калий) и това трябва да се има предвид при торенето.
Някои растения имат по-големи изисквания към високите концентрации на азот в началото на растежа (домати, краставици, пипер, тиква), докато други се нуждаят от повече калий (рози, ягоди). За зелените тревни площи високите концентрации азот дават също добри резултати, но това не е добър избор за декоративните цъфтящи видове, защото те се нуждаят от повече фосфор.
Ако винаги се използва един и същи тор с превес на даден елемент и ниска концентрация на други, това също може да доведе до преторяване на растенията. Друг аспект, който трябва да се има предвид е този, че някои култури се нуждаят от повече хранителни вещества по време на цъфтеж и плододаване. Това ще определя честотата на подхранване в зависимост от етапа на развитие.
Предвид изложените факти, за да се избегне прекомерното торене, първо трябва да се определят хранителните изисквания на дадената култура. Въз основа на тази важна информация ще може да се избере подходящ тор, количества и етапи на подхранване.
