За зърнопроизводителите 2018 година премина през тежки периоди, свързани не само с промените в климата, които дадоха сериозно отражение върху реколтите, но и с поредната битка с администрацията, свързана със съхранението на горивата. Пред Синор.БГ фермерът от Пазарджишко Ангел Вукодинов представи състоянието на посевите в Южна България и очакванията за доходите на бранша на фона на есенната суша.
Г-н Вукодинов, как се отрази сушата върхе посевите от пшеница и рапица тази есен?
Положението в Южна България е доста тревожно, защото поникване почти нямаше. Единствено на места, където през септември имаше локални дъждове и в регинои с песъчливи почви, колегите отбелязаха ноникване, на знаете, че песъчливите почви които са с по-малък потенциал. Ако трябва да обобщя за Пловдивско и Пазарджишко, то нормално поникване имаше върху не повече от десетина процента от площите.
При рапицата картината беше с една идея по-добра, защото заради ранната сеитба през септември имаше дъждове, които на места помогнаха за нейното поникване. След дъждовете от последните 2-3 дни сме обнадеждени, въпреки че този дъжд е доста позакъснял. Тепърва ще видим какви ще са пораженията.
Какви са вашите предвиждания за реколтата при това положение?
Все пак, ние земеделците сме оптимисти и не се отчайваме много лесно. Всичко ще зависи от това каква есен ще имаме до 22 декември, а и после каква зима. Ако през следващите седмици има сравнително топло време с около 7-8 градуса над нулата, очакваме да има развитие на есенниците. Ако не са достигнали до необходимите фази на развитие при пшеницата например 3-и лист и братене, дори да сме на 2-и лист, което най-вероятно ще стане, трябва да се надяваме да имаме поне мека зима. В противен случай ще имаме поражения.
Проблеми имате и с наредбата за горивата. Как ще коментирате поредното изфабрикуване на документ, който очевидно не работи в полза на бранша?
Ръководството на асоциацията предприе съответните действия за преговори с администрацията. Но проблемът е друг. Получава се някак унизително втори път в рамките на една година земеделските производители да бъдат причислявани уж към групата на протенциалните нарушители, които видите ли купували нелегални горива. Разбирам, че петролната и газова асоциация има мотиви за прокарване на законодателство срещу сивия сектор, но в случая не се насочват към истинските канали, което е обидно за колегите.
Категорично проблемът в търговията с горивата не е в земеделците. Личното ми мнение е, че целият те дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход, който беше приет през пролетта, е проблемен. И това е личната ми позиция на гражданин. Защото не съм убеден, че прилагането на този закон ще увеличи приходите от акцизи и ДДС и ще помогне да се пребори сивата икономика.
През пролетта водихме преговори за омекотяване на обхвата и степента на новите изисквания, които бяха поставени към фермерите. Тогава мислех, че ще има частично решение, но като видях първия вариант на сегашната наредба, разбрах, че всички договорки, които постигнахме през пролетта с авторите на закона, сякаш изчезнаха. И просто бяха пренесени на ниво наредба.
В тази връзка на какъв етап са преговорите с администрацията за поредни корекции в този проект?
Получихме информация, че юристите на министерството на земеделието са изработили нов проект, който се съобразява с нашите изисквания. Тези предложения са представени на комисията от Министерството на икономиката, която е автор на проекта. Новият прект за наредба беше гледан и в парламентарната комисия за борба с корупцията. Надяваме се, че нещата ще дойдат на мястото си, защото в противен случай наредбата ще доведе до нарушаване на конкуренцията. Защото ще доведе до огромно намаление и сред търговците на горива, каквито са предвижданията,а това означава силно ограничаване на конкуренцията, което изобщо не е здравословно за пазара.
Може ли да определите 2018 година от гледна точка на земеделското производство?
Докато при пшеницата нямахме проблем с реализацията и повечето колеги успяха да я продадат навреме и то на сравнително прилична цена, то при слънчогледа пазарът е силно натиснат. Дори неофициално сред колегите вървят опасения за договорки при цените, като този картел изцяло е в ущърб на производителите.
Този картел само при слънчогледа ли е?
Най-вече при тази култура. В момента цените са на изключително ниски нива, което не е нормално. Пазарът се е сринал малко над 500 лева. Ако и добивите ни бяха лоши, това означаваше големи пораженвия в доходите. Добре, че тази година реколтата беше добра и добивите от декар бяха над 330-350 кг от дка. Ако бяхме паднали под 250 килограма, както се е случвало в минали години, тогава всички щяхме да сме на загуба – и то основно заради ниските изкупни цени.
Освен това никой не отчита новите по-големи разходи, пред които сме изправени като земеделски производители. Цяло лято, та чак до есента цените на горивата бяха необичайно високи. Дори сеитбата направихме при скъпите горива – те паднаха едва преди 2-3 седмици, когато приключихме с кампаниите.
Това това положение себестойността на производството скочи, допълнително натежа и главоломното вдигане на фонд „Работна заплата“, което през последните години се оказва сериозно перо. За да запазим кадрите, ние сме принудени да увеличаваме плащанията и това го отчитат всички фермери. Знаете, че ние плащаме за 12 месеца, докато хората са заети до 8 месеца максимум.
Всичко това принуждава българските земеделци да разпродават зърното си веднага след жътвата и това се използва от търговците, които в момента ни натискат с тези ниски цени при слънчогледа.
Интервюто взе: Екатерина Стоилова
