Идва времето за сеитбата на есенните зърнено – житни култури. Те са важни за осигуряването на хлебния и фуражния баланс в България. Състоянието на посевите зависи от правилната сеитба. Тя трябва да стане в определени срокове. Стопаните трябва да направят избора си в зависимост от местонахождението на полето и съответния темпрературен режим в региона.
Периодът 20 септември – 30 октомври е приет като подходящ за сеитбата на меката пшеница. При подходящи метеорологични условия сеитбата може да започне в по-високите полета на страната през последното десетдневие на септември. По-късно ще стане засяването в по-ниските и по-топли полета.
Организирането на сеитбата в посочената времева рамка е важно от гледна точка на поникването, развитието и укрепването на растенията, които трябва да посрещнат зимата с развита коренова система. Добре е преди трайното настъпване на минусовите температури растенията да са започнали братенето.
При закъснняла сеитба нараства опасността от измръзване на растенията. Слаборазвитата коренова система може лесно да бъде изтеглена при движението на повърхностния почвен слой, който под влияние на валежите става по-плътен, а по-къссно замръзва. Образуваната кора може да се отдели от по-долния почвен слой, при което изтегля житните растения, чиято коренова система остава в отвореното пространство. В практиката този нежелан процес е известен като изтегляне. Дисковането, изораването на 20 - 25 см, разрохкването на 8 – 10 см и подравняването на почвата са важни предсеитбени мероприятия. На подравнените площи валежната вода ще се разпределя равномерно без задържане и заблатяване в отделни участъци. Вероятността от изтeгляне е по-голяма в полетата, кодето не е спазена оптималната дълбочина за полагане на семената. Те трябва да попаднат в рохкава почва на дърбочина 5 – 6 см., а под тях да бъде осигурено т. нар. легло – уплътнена почва. При редово засяване оптималното междуредие е 10 – 12 см. След такава сеитба поникването е дружно, а посевът изравнен. Допълнителна мярка срещу изтеглянето е следсеитбеното валиране.
Избързването със сеитбата също може да има нежелани последици особено при есенно засушаване. Освен това поникналите по-рано житни са застрашени от вирусни инфекции, пренасяни с листните въшки. При топла и продължителна есен, при топло начало на зимата и забавяне на снежната покривка опасността от вирусни инфекции в посевите нараства.
Вирусни болести като пшениченото вджуджаване, жълтото ечемичено вджуджаване и бромусовата мозайка могат да причинят дори разораване на есенниците. Борбата срещу тези преносители чрез пръскане с инсекициди не винаги може да бъде организирана поради променливото време през есента. Освен това допълнителното пръскане е нов разход, оскъпяващ крайната продукция.
ИПАЗР „Никола Пушксаров“, София
