По повод информация на Министерството на земеделието и храните от 18 декември за опазването на местните сортове зеленчуци и овощни видове и позицията на страната, изразена на последното заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел, от сдружение „Агролинк“ имат уточняващи въпроси. Те обаче са свързани със съхранението на българските сортове в националната генбанка на страната.
Сложни казуси за опазването на старите сортове
По отношение на последователното насърчаване на опазването на местните сортове зеленчуци и овощни видове от страна на българското министерство на земеделието бихме искали да напомним, че българската генбанка е в бедстващо състояние и голяма част от колекцията е изнесена в банката в Свалбард Норвегия, финансирана от мултинационални компании.
Българските семепроизводители, опазващи старите сортове, трудно ще покрият критериите, свързани с предвижданите субсидии „Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство“ в размер на 41,635,165 евро. Загрижени сме дали отново големите производители ще бъдат облагодетелствани, без това да принесе за опазването на застрашените стари сортове.
„Съгласни сме със становището на МЗХ, че регламентирането на ген-банките, организациите и мрежите, извършващи опазване на старите и местни сортове, трябва да остане извън обхвата на европейския регламент, но е необходимо това да стане час по-скоро, така както е реализирано от повече от 30 години в други страни членки на ЕС“, заяви д-р Светла Николова.
От Сдружение АГРОЛИНК, Фондация Биоселена, Асоциация на българските села, Съюзът на градинарите в България, Национална асоциация по биоземеделие, Фондация 21 век, настояват:
* Българското правителство да намери решение за купуването на генератор за ген-банката в Института по растителни генетични ресурси – Садово, за да може да се предотврати пълната загуба на семената в случай на изключване на електрическото захранване от мрежата. Този проблем е от много години.
* МЗХ да съдейства на ИРГР – Садово да върне в България българските семена, събирани от български земеделски производители и селекционирани от български учени, които в момента се съхраняват в Свалбард, Норвегия.
* МЗХ със съдействието на граждански организации да изработи в рамките на съществуващото българско законодателство текстове, които да позволят българските стари сортове и овощен материал да се продават, а не само да се разменят в натура. Влизането в сила на новото законодателство да се реализира в рамките на първата половина на 2025 г., за да догоним с резултати други страни от ЕС.
Над 40 000 българи (към 19.12.2024) [4] заедно призоваваме за спешни подобрения в законодателството на ЕС за семената като се даде възможност за опазването на разнообразието на нашите културни растения и за правото на нашите професионални семепроизводители да продават собствените си семена“.
