Начало » Новини » Коментари
02.11.2017 г.
Бизнес и наука скъсяват дистанцията по решаване на проблемите
Бизнес и наука скъсяват дистанцията по решаване на проблемите

sinor

Колкото по-често наука и бизнес търсят общи насоки за развитие на земеделския сектор, толкова по-бързо ще се скъси дистанцията по решаване на проблемите. Тези изводи се наложиха по време на годишната конференция на Института по аграрна икономика и Фонд „Научни изследвания“, посветена на тенденциите за развитието на земеделието и стоковите пазари.

В дискусията активно се включиха всички големи браншови организации от земеделието и преработвателната индустрия, които, базирайки се на аналитичните данни на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA), представиха вижданията си за това накъде трябва да вървят производството и преработката на храни в България.

„Когато говорим за бъдещето на сектора, освен силно изострените проблеми с липсата на професионална работна ръка, е важно наука и бизнес да се съсредоточат върху климатичните промени и произтичащите от тях следствия, свързани със селекционната дейност, за да имаме сортове, устойчиви на засушаването“, посочи Антоанета Божинова, изпълнителен директор на Съюза на преработвателите на плодове и зеленчуци. Неслучайно със затоплянето на климата Русия, която допреди 25 години не можеше да се похвали със свръхпроизводство на пшеница, днес е производител номер едно и тя диктува цените на световните пазари.

В тази връзка селектирането на нови сортове, издръжливи на засушаването, е жизнено необходимо за зеленчукопроизводството и растениевъдството в цялост, ако искаме да развиваме и силна преработвателна индустрия, посочи Божинова. Мотивирайки се с факта, че нито един преработвател не би искал да прави български консерви с вносни суровини.

Сравнявайки развитието на световните пазари, от които сме силно зависими, икономистите от CAPA посочиха, че и в бъдеще аграрният сектор ще се крепи основно на зърнените култури, които в различна степен ще оказват влияние върху външната ни търговия.

Председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Светослав Русалов изрази очакванията си цените на пшеницата и основните зърнени култури да се стабилизират въпреки прогнозите на икономистите за лек спад поради световните свръхзапаси. По отношение на бъдещата обща селскостопанска политика Русалов изрази надежда, че основните лостове за подкрепа по първи стълб ще се запазят без особено големи съкращения на бюджета.

Според Таня Дъбнишка, изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в страната, политиките в Европейския съюз би трябвало да работят в полза на европейските фермери, защото в момента има широко отворени врати за вноса на някои продукти от трети страни за сметка липсата на протекция за фермерите в рамките на общността. „Защо тенденцията в производството на царевица в ЕС върви надолу, а в същото време ЕС ще внася царевица отвън, без да е ясно тази царевица дали е произведена по конвенционален начин“, коментира Дъбнишка.

Според нея в момента има диалог и дипломация между българските браншови организации, което е гаранция за изработване на общи бъдещи политики.

Критики към търговската политика на ЕС отправи от името на преработвателите на маслодайни култури и председателят на асоциацията Мариана Чолакова. Повод за тези критики е търговското споразумение с Украйна, което отваря широки врати за безмитен внос в ЕС на преработени продукти от слънчоглед от черноморската държава, докато в същото време за европейските производители пазарът там е затворен поради високите мита.

Според представителите на бизнеса националната политика би трябвало да работи в защита за родните производителите, вместо това някой чиновник е сложил подписа си под споразумението за свободна търговия с Украйна, без да знаем кой е той, посочи Чолакова.

От името на зеленчукопроизводителите Мариана Милтенова, изпълнителен директор на браншовия съюз, наблегна на бъдещата ОСП и искането на сектора за по-адекватно подпомагане. Ако директните плащания фиксираха запазени бюджети за определени култури, които искаме да се развиват, тогава производителите на плодове и зеленчуци биха разчитали на значително по-голям бюджет за подкрепа, посочи Милтенова. Защото според всички статистики през последните години площите със зеленчуци и плодове намаляха 20 пъти и това се отчита от всички икономисти като провал за политиките в тази област.

Коментирайки анализите на икономистите за това, че в бъдеще производството на плодове и зеленчуци ще остане почти на сегашните нива и че цените ще продължава да растат, Милтенова обясни, че поскъпването ще продължава, тъй като липсва работната ръка в този сектор.

По отношение на пазара на месо изпълнителният директор на Асоциацията на месопреработвателите Светла Чамова припомни, че за разлика от останалите сектори от селското стопанство преработката на месо единствена съществува без субсидии, което според нея е плюс, защото така не се изкривява пазарът.

Председателят на Асоциацията на млекопреработвателите Димитър Зоров отново коментира високият процент сив сектор, който продължава да пречи за конкурентната среда. Според него липсата на правилна селекция е другият бич за животновъдите, защото според статистиките селектираните млечни крави, които се конкурират с европейските по норми на млеконадой, са едва около 60 хиляди. На фона на общо 360-те хиляди животни това е пренебрежимо малко. Единственият ключ за разрешаването на този проблем според него е внос на продуктивна селекция, така че стадата да бъдат подобрявани.

Съпредседателят на Съюза на говедовъдите Рангел Матански призова колегите си да използват периода на високите цени на млякото, тъй като той ще бъде временен, след което естествено е да последва спад. Освен инвестициите във високопородисти животни българските фермери трябва започнат да се сдружават, ако искат да достигнат до пазара, припомни Матански.

Същото мнение застъпи и професор Иван Станков от асоциацията на млечните породи овце, като обясни наскоро въведения опит сред овцевъдите за тяхното обединяване.

От 40 дребни сдружения вече сме подготвили 8 и това окрупняване продължава, посочи още Станков.

За Андрей Чалъков от Асоциацията за развъждане на месодайни породи говеда в страната това, което би раздвижило вътрешния пазар на меса, е създаване на аграрно-промишлени комплекси и въвеждане на ред при ползването на ливадите и пасищата, тъй като в момента площите са около 1,3 млн. хектара, но този ресурс не достига до реалните стопани.

938
Коментари (0)
Напиши коментар
Последни материали
Виж
Отнет е лицензът за изкупуване на суров тютюн на фирма „Лийв табако А. Михайлидис“ АД
Практика
Есенно подхранване на плодовите култури
Решения на Министерския съвет
Засилва се контролът върху електронната търговия с фуражи
Кражбите на „бели петна“ не спират, а законовите промени още се бавят в парламента
Категория компактни трактори
Трактор 5R на John Deere е Машина на годината 2018
Европейски съд: Полша ще плаща по 100 хиляди евро на ден, ако продължи да сече защитената Беловежка гора
Свързани материали
Виж
Порожанов: Призивът за опростяване на бъдещите политики ме плаши
Какви позиции по бъдещата ОСП изразиха от земеделския бранш
Порожанов: Браншът е мощен в анализите си и очаквам синхрон в позицията за бъдещата ОСП
Държавата организира поредна дискусия с браншовиците по бъдещата ОСП
Рибарският бранш поиска повече предвидимост и съдействие от институциите
Инструкции от съюза на говедовъдите
Селектираните животни получават по-големи обезщетения при смъртоносни зарази
Приятели на SINOR.bg: Стоматолог, София/    Професионална техника /    Градинска техника /    Книжарница /    АГРОВЕСТНИК /    
РЕКЛАМА |  КОНТАКТИ |  ЗА НАС |  ОБЩИ УСЛОВИЯ
Всички права запазени
SINOR.bg 2003 - 2017

Използваме бисквитки (cookies), за да ви осигурим възможно най-добро преживяване в нашия уеб сайт. Чрез използването на нашия уебсайт Вие се съгласявате със запазването на бисквитки във Вашето устройство.

Приемам