След вчерашната среща в Министерския съвет, на която премиерът Николай Денков прие всички браншови организации от агросектора, в очакване да бъде сключен меморандум за разбирателство по основните искания на фермерите, председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов се обърна към колегите си с обяснение защо е отказал да застане на една маса с част от така наречените лидери на някои от организациите.
На страницата си във Фейсбук Проданов посочи, че „на тази среща се появиха хора-псевдобраншовици, с които аз като председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите нямах мандат да стоя на една маса! Не всички, но някои от тях поеха негатив заради хора, които след протестите през септември 2023 г. всички ние допуснахме заедно с нас в преговорите! Тези хора разписаха тогава меморандума, а после се извъртяха и започнаха да хвърлят помия срещу нас! Въпреки че единият от тези личности лично писа текста на меморандума в МЗХ! Това са хора без капка достойнство и смелост да поемат лидерството на хората в тежък момент!“
Проданов дебело подчерта, че самият той като реален фермер е на полето заедно със семейството всеки ден и е издигнал българското земеделие в своя кауза, на която е отдаден изцяло. Именно затова той изразява силното си негодувание от факта, че и при тези преговори среща „същите онези псевдобраншовици, които и сега, и тогава работят само и единствено за своите лични политически и икономически амбиции“, искат да изкривят същността на фермерското негодувание.
И понеже не желае сегашният протест да приключи по същия начин като този през миналата есен, затова Проданов обяснява на колегите си защо при вчерашните преговори в МС не се е стигнало до точни решения.
Припомняме, че веднага, след като 14-те организации от Българската аграрна камара БАК, чийто член е и НАЗ, обявиха протестите за 6 февруари, други браншови организации умишлено ги изпревариха с един ден, С ГОЛЯМАТА РАЗЛИКА, че техните искания бяха далеч по-различни (с искане на оставка на земеделския министър) от тези на БАК. Ще припомним, че членовете на камарата обединяват над 80% от организираните земеделци в страната, докато останалите силно се притесняват, че с новия Закон за браншовите органазации, по който МЗХ активно работи в момента, те няма да докажат своята представителност.
Поради днешната визита на премиера в Холандия следващата среща в Министерския съвет е насрочена за 9 февруари – петък. На нея земеделците очакват да получат подробните разчети на финансовото министерство за държавната помощ, която секторът очаква да получи като компенсации от сприва в доходите си през 2023 г. Към този момент преговорите вървят доста трудно, защото не могат да договорят процента на модулация (подвижна ставка), с която ще бъдат подпомогнати малките стопанства (повече левове на декар) от сектора на зърнопроизводството и за големите стопанства (с по-малка ставка). По данни на МЗХ с максимална площ до 3 хиляди декара са малко над 91% от зърнопроизводителите, до 6 хиляди декара пък притежават 95% от регистрираните стопанства. Последните заемат и близо 50% (47 на сто) от заявената за подпомагане земеделска площ в страната.
В тази връзка преговорите на земеделците от БАК с Министерството на земеделието и храните продължават и днес, като администрацията очевидно се е вслушала в искането на зърнопроизводителите да докажат загубите си чрез представяне на лесно изготвени справки за приходите и разходите. Секторът е привлякъл експерт счетоводители, които да подпомогнат администрацията за достигане на точни решения, посочи в интервю за БНР Радостина Жекова от Добруджанския съюз на зърнопроизводителите. Затова и земеделците са оптимисти за скорошно договаряне, което наистина да бъде от полза не само за зърнопроизводителите, но и за всички останали земеделци, пострадали от пазарните аномалии и климатичните промени.
