Как европейското и българското субсидиране подкрепиха земеделския сектор в България и доколко родният бизнес е готов да защити позицията си по бъдещата селскостопанска политика на ЕС след 2020 г. – това бяха част от темите, обсъждани в тазгодишното издание на Клуб Инвестор, посветено на предизвикателствата пред земеделците през тази и следващите години. В дискусията участваха представители на министерството на земеделието, на неправителствения сектор, фермери и браншови организаци.
Като лектори бяха поканени Светлана Боянова, съветник по земеделие на вицепремиера по еврофондовете Малина Крумова и председател на Института за агростратегии и иновации, Стилиян Гребеничарски, анализатор в ИнтелиАгро, Емил Величков от Българо-американска кредитна банка (БАКБ), Тенчо Христов от фондация „Биоселена“, Георги Герджиков, промотър Големи клиенти в „Пионер семена България” и др.
Пред форума заместник министъра на земеделието Светла Янчева заяви, че „за последните 10 години конкурентоспособността на българските земеделци значително нараснала”. Янчева обяви още, че през 2017 г. ще бъде отворен и прием по мярката за иновации и сътрудничество от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020, без да уточни коя от подмерките ще бъде отворена.
Повечето от участниците в дискусията категорично настояха държавата да представи ясен план за бъдещата ОСП, защото ако се действа като досега с непрекъснати промени на селската програма, в дългосрочен план фермерите не биха могли да планират бизнеса си.
Данните от миналата година сочат, че делът на европейските и национални субсдиии в брутната добавена стойност на земеделието вече достига 45 процента и продължава да расте, като се има предвид, че през 2015 г. този дял е бил 41 процента.
В същото време ефектът от това субсидиране почти не се усеща, защото малка част от тези средства се инвестират обратно в земеделието.
Проблемът с липсата на фермерски организации също виси нерешен, докато в цяла Европа субсидирането става точно чрез подобни обединения. „Не можем да се извиняваме вечно с българския манталитет, явно бизнесът не е притиснат и няма проблрем с пазарите, щом не желае да прави организации”, коментира и Светлана Боянова. От години тя призовава за създаване на групи и организации на производителите, каквато е практиката във всички държави от ЕС.
Като защитиха нейната позиция представители на бизнеса посочиха, че сдружаването е вариант и да противодействие на сивия сектор, който продължава да действа необезпокояван от администрацията.
Стилиян Гребеничарски от Интелиагро и Емил Величков от българо-американската кредитна банка препоръчаха в бъдеще субсидиите да бъдат не основна, а само допълваща част от инвестицията, защото само така се постига икономическа ефективност.
Твърде голяма е и ножицата в подпомагаенето на отделните подсектори. Докато малките фермери са обречени на икономическа мизерия, има други сфери, в които приближени до администрацията точат субсидиите, без да развиват ефективен бизнес.
