Преди началото на май 2017 г., когато държавите от Европейския съюз трябва да представят позициите си по новата обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., Синор.БГ организира дискусии по темата, които да представят различни становища на браншови и научни организации по тези така важни за бъдещето на сектора въпроси. В обширно интервю с председателя на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова и в отделен текст публикувахме позициите на експертите от института, по които видимо ще се очертае и дискусия. Темата с бъдещата ОСП привлече и становището на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство (CAPA), изразено от икономиста Божидар Иванов. Ето и позицията на центъра по подкрепата на агросектора след 2020 година.
Още от края на 2016 година в ЕС започнаха анализи на прилаганата политика след 2013 година, което да послужи за приемане на предложения за междинна промяна на ОСП 2014 и по същество да подготви почвата за новата ОСП след 2020 година.
В публикувания проект за Регламент „Омнибус” на ЕК през септември 2016 година съвсем внимателно се лансираха идеи за промяна на прилаганата политика от 2014 година насам. Предложенията за промяна са много пестеливи и са насочени основно към дребни поправки в съществуващите правила без сериозна ревизия.
Основните области, където се насочва вниманието и търсенето на подобрения, са свързани с въведените зелени плащания, правилата за „активен фермер”, управлението на риска и организация на пазарите.
От публикувания документ и проведените дискусии става ясно, че „зелените плащания” ще продължат да действат в почти същия досегашен вид, като вероятно диверсификацията на културите ще отпадне за стопанства между 10-15 ха, а при екологично насочените площи (ЕНП) ще се преоцени „тегловният” коефициент за азото-фиксиращи култури. Той ще стане от 0,3 на 1 и ще се допълни списъкът с култури, отговарящи на изискванията за ЕНП. По този начин изпълнението на ЕНП за 5% от обработваемата земя в бъдеще ще стане възможно с много по-малко N-фиксиращи култури.
Известен напредък се предвижда при регулиране взаимоотношенията в самата хранителна верига, като нагласата е да се дадат повече правомощия на организациите на производителите в планирането, производството, преговорния процес, ценообразуването и разпределение на стойността по веригата.
Проправя се път към създаване на „преговарящи организации” на пазара, които да го правят от името на фермерите и по този начин да защитават по-добре техните права. При формирането на цените и разпределение на стойността между търговци, преработватели и фермери се предвижда да се създаде механизъм в договорните правила, който да регламентира „делът в стойността” между отделните търговски страни.
Наред с официалните документи и анализи, по които работи ЕК, много от експертните центрове в ЕС настояват за радикална промяна на политиката след 2020 година.
Професор Алън Матюс настоява за промяна на действащата необвързана подкрепа в земеделието, която неефективно стабилизира доходите, като слабо спомага за решаване на деградационните процеси в околната среда.
ОСП след 2020 година ще трябва да се справи и с още един голям казус, според проф. Матюс, а именно – свиване на финансирането на ОСП не само заради Брекзит.
Намалението на бюджета за ОСП произтича от очакваното излизане на Великобритания, която е вторият най-голям донор в ЕС с нетно салдо от 8 - 9 млрд евро годишно, както и от необходимостта в ЕС за насочване на повече средства към други области на социално-икономическия живот.
Слабостта на земеделската общност да защити своя бюджет в бъдеще именно ще дойде от това да покаже какво се постига с тези пари и как фермерите допринасят за обществените приоритети и ползи.
Все повече експерти настояват, че публичното подпомагане в ОСП трябва да бъде обвързано с повече публични блага в областта на екологията. Според Дейвид Балдок – сътрудник в Европейския институт за политика в околната среда (IEEP), политиката на подпомагане до 2030 година трябва да бъде подчинена на ниско въглеродното земеделие и управление на земите. Той предлага 4 основни слоя на подпомагането в земеделието:
- Най-ниското да бъде подобно на сегашното базово плащане, което постепенно да отпада;
- Втори слой да бъдат плащания в райони с природни ограничения;
- Трети слой - Схема за подкрепа управлението на земите;
- Четвърти слой – подкрепа за публични блага създавани от фермерите.
От публикациите и риториката, която върви в момента, най-общо може да се очакват 3 възможни сценарии за политиката на директни плащания след 2020 година, които представляват между 70-75% от целия финансов пакет на ОСП.
Първи сценарий – запазване на съществуващото положение с основна базова помощ на площ, запазване на „зеления” стълб в директните плащания, въвеждане на по-нисък таван на плащанията на стопанство, редуциран бюджет на ОСП и намаляване силно на обвързаната секторна подкрепа. При този сценарий едва ли ще има конвергиране на плащанията между отделните страни - един от най-големите въпроси, който се поставя между отделните страни и ще бъде сериозен пробив, ако се постигне споразумение - да има общоевропейско единно плащане на площ, което ще срещне съпротивата на старите страни членки.
Втори сценарий – обвързване на директните плащания със създаване на екологични и публични блага, подобно на описаното по-горе. Това ще представлява осезаема реформа на ОСП, което неминуемо ще срещне съпротивата на земеделската общност, но пък ще бъде по-лесно разбрано от обществото. Този преход ще бъде сравнително плавен и като цяло ще направи допълнително европейското земеделие по-неконкурентоспособно отколкото е в момента.
Трети сценарий – нов и различен от сценариите І и ІІ и може да съвпадне с лансираната идея на ЕК за Европа на няколко скорости. Това е вариант при който отделните страни в зависимост от нивото си на развитие решават да отдадат повече значимост на различни цели и задачи към които се стремят. Тук също стои и модел, при който се избира един общ, но много по-радикален подход за определяне политиката на директно подпомагане в ЕС, като пълно отпадане на директните плащания и засилване ролята на финансовите инструменти и на управление на риска.
От гледна точка на българските интереси и земеделие ние трябва да се придържаме към позиция за ОСП, която допринася за постигане на устойчив ръст в българското и европейско земеделие. На пръв прочит, сценарии І и ІІ не могат да се разглеждат като добри за България.
Прилагане обаче на определена децентрализация на ОСП в синхрон с общите цели и приоритети на ЕС не трябва да се разглежда като недостатък. Ако за някои страни екологичните проблеми са много по-важни, за други, каквато е и България, постигането на устойчив растеж в земеделието, което в никакъв случай не изключва екологичните ангажименти, трябва да бъде на първо място.
Една нова рамка на директни плащания, която хипотетично да послужи като вариант за намаляване слабостите на единното плащане на площ, за по-балансираното разпределение на подкрепата, за по-добра защита от финансовите и пазарни рискове в земеделието и придържане към нагласите за промени в ОСП може да бъде организация на директните плащания в 3 схеми – Схема за защита на доходите (СЗД), Схема за базово плащане (СБП) и Схема за устойчивост и приемственост (СУП).
Схемата за защита на доходите(СЗД) се основава на преминаване от принципа за подкрепа на доходите към принципа за защита на доходите. Основната разлика при преминаване към защита на доходите е обвързването на тази защита с покриване на претърпени загуби на доход. За целта на производителите се гарантира един стандартен референтен доход (СРД), който ще бъде защитен за всяко допустимо производство. Това гарантира покритие на еднакъв за всички дял на ценовите и финансови рискове пред които са изправени фермерите.
Плащането ще се случи тогава и в такъв размер в зависимост от намалението на годишните цени и/или увеличението на индекса на разходите. Плащането на площ ще представлява пропорционално намаление на средните цени и/или увеличение на средните производствените разходи, умножено по референтни добиви и референтни разходи.
Схемата за базово плащане (СБП) ще бъде подобна на съществуващата към момента схема за базово плащане, но в този случай тя ще обединява идеите, заложени при сега действащата схема за зелени плащания.
Срещу правото за получаване на базово плащане фермерите подобно и на сега действащите изисквания ще трябва да спазват правилата за кръстосано съответствие и за добри земеделски практики, като се вземат и част от дейностите, съществуващи при Екологично насочените площи от настоящия програмен период.
Към СБП може да бъде прикрепен и механизмът за преразпределително плащане. За разлика от настоящата Схема за преразпределително плащане, по която има отделен бюджет, при новата организация бюджетът на преразпределителния механизъм на СБП може да се формира от остатъчните средства от СЗД и от тавана на плащане на стопанство.
Схемата за устойчивост и приемственост (СУП) се предвижда да обхване подпомагане за млади и нови стопанства, както и да покрива рискове за производства обхванати от СЗД, но които са специфични, рядко срещани и за които липсва надеждна статистика. Плащанията за такива производства може да се прави на стойността на единното плащане на площ, която е изчислена по СБП.
Тук е възможно да се задели резервен фонд, който да се изплаща към стопанства и региони, засегнати от природни и епидемиологични бедствия, както и в други извънредни случаи, за които в момента се изразходват национални средства или въобще не биват обезщетени.
Могат да се предложат и други варианти и опции за промяна на политиката, но е добре България наистина да играе роля при формирането на новата ОСП.
Ние имаме какво да кажем от 10 годишния опит на прилагане на ОСП и да допринесем за вземането на правилни решения. Важно е да има ОСП и да бъде запазен моделът на І и ІІ стълб (в някои предложения се предлага дори да има повече стълбове). За да се запази значителното финансиране, което идва в сектора по линия на публичните фондове, е важно да се докаже ползата от това финансиране и това да бъде разбрано от европейското общество.
Когато цените на храните растат, когато природните ресурси се използват все по-интензивно, замърсяването от земеделие нараства, а средствата от публични субсидии се концентрират в „индустриални” фермери, става трудно да се обоснове необходимостта от такъв огромен публичен ресурс. Но става по-лесно да обясниш, че искаш да запазиш бюджет за ОСП, за да се защитят доходите на производителите съобразено с приетия от тях финансов и пазарен риск, така че зад една подкрепа стои запазване на продоволствената сигурност, поддържане на високо качество на храните, изпълнение на определени екологични ангажименти и подкрепа за приемствеността между фермерските поколения.
