Докато останалите държави в Европейския съюз заложиха минимални тавани за подпомагане на иновациите в земеделието в размер от 200 до 500 хиляди евро за проект, България се оказа единствената, която по мярка 16.1 „Подкрепа за сформиране и функциониране на оперативни групи в рамките на ЕПИ“ се спря на 1 милион евро. При фиксиран бюджет от 20 млн. евро до 2020 година ще бъдат подпомогнати малко над 20 проекта, защото големите ще усвоят бюджета и за дребните предприемачи няма да останат средства. Това съобщи председателят на Института за агростратегии и иновации Светлана Боянова по време на пролетното издание на Клуб Инвестор, посветено на бъдещето на земеделието и мястото на иновациите в селските стопанства.
Пред форума зам. министърът на земеделието Светла Янчева съобщи, че през 2017 г. мярка 16 най-после ще бъде отворена, без да уточнява за коя от подмерките точно става въпрос.
Ако се сравним останалите европейски държави, ще видим, че техните администрации отдавна са успели да дадат точно определение за иновациите - проблем, който досега спираше приема за българските иновативни идеи. Затова и в Австрия, Чехия, Холандия и др. държави бизнесът и науката вече са създали оперативни групи, които съвместно да решават конкретните проблеми на фермерите, посочи Боянова. И допълни, че България би могла бързо да навакса изоставането, ако почерпи опит от европейските си колеги.
„Въпросът не е в това да купите ултра модерен трактор, защото това не се приема за иновация, а да организирате дейността си така, че прилагайки нов и непознат подход, да решите бързо назрял проблем за стопанството”, обясни Боянова.
Примерно в Холандия група фермери са създали дигитална кооперация, която чрез електронна система следи разходите за производство на зърнени култури и въз основа на данните, получени от наблюдението, е успяла да увеличи добивите си. „Наглед нищо иновативно, но хората са успели да докажат ефективност и това е прието за иновативен подход”, посочи Боянова.
Друг пример с електронизация е приложена във Франция, където е финансиран проект за онлайн-търговия на зърнени култури. Прилагайки наблюдението на пазара, фермерите са успели чрез сравнителен анализ да постигнат най-добрата цена и да пласират стоката си изгодно, което също се възприема като иновация.
Въпреки че Сърбия не е член на Европейския съюз, Боянова даде пример с иновативни решения, които са били финансирани по линия на Европейската платформа за иновации. В Сърбия със сензори са направили електронна система, която дава рецепта как да се напоява при различните температурни промени. Този проект също е бил оценен като иновативен.
В Австрия пък група фермери с помощта на националната служба за съвети в земеделието и научни институти са успели да изкарат с две седмици по-рано зеленчукова реколта от оранжериите, което също е подкрепено като иновация.
Според Боянова българските фермери също могат лесно в сътрудничество с научните институти и звена да приложат иновативни сортове култури или породи животни, решавайки един и друг проблем в стопанството си. Иновативен проект може да бъде и такъв, който решава проблем с трудовата заетост в дадена фирма, посочи Боянова. Целта е да се докаже, че след прилагане на иновацията стопанствата са повишили приходите си поне с 30 процента.
Според българското законодателство проучвания за приложимост на даден иновативен проект се изчисляват на 5 000 евро и те се отпускат в рамките на година за оперативна група. Те са допустими само за първа фаза на изпълнение;
За стимулиране на интереса и за разширяването на оперативната група, като към нея се присъединят и други научзни звена, може да се изразходват още 10 000 евро на година за оперативна група.
Текущите разходи във връзка със сътрудничеството са фиксирани на 35 000 евро на година за оперативна група, като те са допустими само за втора фаза на изпълнение.
Преките разходи за изпълнение на иновативния проект, включително разходите за инвестиции съгласно представения инвестиционен план – допустими само за втора фаза на изпълнение.
За разходите за проучвания, разходите за стимулиране на интерес и за текущите разходи във връзка със сътрудничеството максималният интензитет на помощта е 100%.
Максималната ставка на помощта е 70% от размера на допустимите инвестиции в случаите, когато видът на инвестициите в рамките на преките разходи в осъществявания проект попадат в обхвата на подмерки 4.1 или 4.2. от ПРСР 2014-2020.
Боянова посочи, че за българските производители е жизнено необходимо да се включат в европейската иновативна платформа, още повече че след 2020 г. мястото на иновациите в земеделието рязко ще нараства.
