Пчелният мед – националното бижу на България

13-12-2006 г. Признавам, че прочетох с огромно удоволствие бележките на Тодор Найденов за германското пчеларство, публикувани в няколко броя на в. “Пчела и кошер”. И специално последния материал за етикета на германския мед. Нещо много актуално в сегашния момент и за нас. Както виждаме, нещо, направено типично по немски – максимално точно, кратко и ясно, адресирано към високовзискателния потребител в Германия. Далеч от престараванията и свободните съчинения на нашите “специалисти” по меда, породени от незнанието за природата на пчелния мед. Крайно време е да се разбере, че пчелният мед е УНИКАЛЕН ХРАНИТЕЛЕН ПРОДУКТ и той не бива да се смесва в един кюп с никоя друга храна. Т. е. да се консумира така, както сме го добили от природата без допълнителна топлинна преработка! Или както специално е подчертано на етикета на германските пчелари, НЕФИЛТРИРАН. Или, което означава, максимално натурален! Та нали в онзи тънък най-горен слой потребителят намира като добавка изключително ценните съставки от прашец и восък. Или, казано точно и ясно, ПЧЕЛНИЯТ МЕД и етикетирането му да се отдели и разграничи от всички други храни. Т. е. да не се натоварва потребителя със затормозяваща, разколебаваща и смущаваща информация – примерно списък и количество на съставките му и срок годност. Хората трябва да знаят, че в самото наименование ПЧЕЛЕН МЕД се съдържа всичко като натурален и ценен хранителен продукт! И така накратко предлагам бурканът да се облепва с два етикета – основен и вертикална лента (тип бандерол). Основният етикет да съдържа надписите: - Български пчелен мед; - Количество нето; - Двете имена или фермата на производителя; - Географски район (примерно: Родопски, Средногорски, Странджански, Тракийски, Лудогорски, Добруджански и пр.). А вертикалната лента (типът бандерол) да съдържа надписите: - Бар код; - Лого на Българския пчелен мед (на български и на английски). Примерно моята идея е: ПЧЕЛНИЯТ МЕД – НАЦИОНАЛНОТО БИЖУ НА БЪЛГАРИЯ THE HONEY – NATIONAL JEWEL OF BULGARIA По въпроса за бар кода. За да не се натоварва всеки пчелар финансово и организационно, то най-добре би било, ако пчеларите използват единен бар код на браншовата пчеларска организация, географския район или местно дружество. Капачката. Засега капачката да не се натоварва с ненужни и оскъпяващи надписи. Бурканът. Прави ми впечатление, че българският консуматор купува в магазините разфасовки от половин кило, а на базарите предпочита повече бурканите от един килограм. Така че, опирайки се на тези данни, да продължаваме да налагаме тези две разфасовки, които наистина са удобни за пчеларя и ясни за потребителя (като количество и цена). И така захванахме един важен пазарен въпрос на българското пчеларство. Аз предлагам да го завършим докрай. Ама наистина докрай, защото в последните години НИТО ЕДИН ПЧЕЛАРСКИ ПРОБЛЕМ НЕ Е РЕШЕН ДОКРАЙ. Подкрепям идеята на Тодор Найденов да потърсим уникалния гений на българския пчелар. Да му дадем думата и да чуем повече оригинални идеи. А не някой да ни налага “оригинални” модели за етикетиране на българския мед. Като сравнявам дизайна на германския етикет и предложението на Германското дружество за техническо сътрудничество (GTZ) за етикет на марка български мед, то се вижда много ясно, че българският етикет е просто едно копие на германския. С плагиатство ли ще се налага оригиналната марка на българския мед? Дискусията е отворена. Нека се чуят повече мнения и да създадем най-добрия модел за представяне (етикетиране, опаковане) на българския мед. И така (както се казва в една епиграма) да дадем думата на този, който има думата. От в. Пчела и кошер