Растителната защита е система от мероприятия, които са взаимно свързани и провеждани целогодишно според вегетативния стадий на културните растения. Синор БГ посочи обобщено какво трябва да предприемат стопаните на овощни насаждения след приключването на вегетацияга, когато овошките влязат в зимен покой.
В новия материал по темата ще бъдат представени насекомни вредители, които са много опасни при каламитет и по време на вегетацията са по-трудно уязвими от използваните инсектициди.
Щитоносните въшки от сем. Coccidae нападат костилкови и семкови овощни видове. Например двубрадавичната щитоносна въшка (Palaeolecanium bituberculatum) вреди по глога, дюлята, сливата, ябълката и др. Възрастната женска има леко изпъкнало тяло със сферични очертния. Името на вида идва от брадавичките върху горната част. Те са в средата и предните са по-добре очертани. Щитът на мъртвите женски е кафяв. По него може да бъдат различени бели ивици в края на тялото, както и петна. Щитът има надлъжен ръб и напречни ребра. Дължината на тялото е около 6 – 7 мм, широко 4 – 5 мм и изпъкнало до2,5 мм.
Мъжките са червени. Имат бели восъкоподобни нишки на коремчето. Предният чифт крила са добре развити, докато задните са закърнели.
Видът има едно поколение годишно. Зимува като яйце върху кората на младите клонки, скрит под майчиния щит. Излюпването започва в края на април. Младите ларви напускат укритието при топло и тихо време. Нападат листата, заселвайки се от двете страни на листната петура. Забелязано е, че ларвите от долната страна обичайно се развиват като мъжки, а индивидите по горната страна стават женски. Женските се прехвърлят по младите клонки, където прикрепени остават до края на техния живот.
Мъжките ларви какавидират. Какавидирането започва в края на пролетта, а какавидният стадий е около 12 дни. Женските снасят в края на лятото и началото на есента. Плодовитостта варира от 500 до над 1000 яйца. Яйцата посрещат зимата под щита на мъртвата женска.
Обикновената сливова щитоносна въшка (Parthenolecanium corni) е повсеместно разпространена в страната. Тя е многоядна. Предпочита сливата, но е срещана по акацията, леската и лозата. Тялото на възрастната женска е изпъкнало, овално до закръглено. Щитчето на мъртвите екземпляри е тъмножъло до кафяво. Горната част на щита има добре изразен ръб. Дължината на тялото силно варира. Измерени са индивиди от 3 до 9 мм при ширина около 3 мм. Мъжките са по-дребни и стигат до 1,7 мм. Предната двойка крила е добре развита, а задни няма. Главата е черна. Антените се отличават с десетчленчета. Краката са тънки, а гърдите и коремчето са керемиденочервени, напрашени с восъкоподобен прах.
Видът има едно покколение годишно. Зимува като ларва от втора възраст. Тя може да бъде открита по долната страна на клонките и клоните, в пукнатините на кората, по разклоненията и др. защитени места. Може да бъде открита в основата на стъблото и по издънките. При каламитет покриват повърхността на мястото на зимуване, което става червеникаво.
В началото на вегетацията ларвите напускат зимовищата и се насочват към младите клонки. Там започват усилено хранене. Ларвите намират места, където остават до края на техния живот. Хранят се, смучейки сок от кората. Постепено краката закърняват. Тогава се изгражда и щитът на тялото на женската. В този стадий на развитие насекомите са много вредни.
Снасянето на яйцата започва в края на пролетта и началото на лятото. Плодовитостта варира около 1500 яйца от индивид. След снасянето женската умира, а яйцата са укрити под щита.
Излюпването продължава от края на пролетта до средата на лятото. След излюпването ларвите преминават по листата и могат да бъдат открити от двете страни на петурата. Предпочитано място за средоточаване са жилките.
По-късно те се насочват към местата за зимуване. Тогава са много застрашени от неблагоприятните метеорологични условия (дъждове, вятър), както и от хищници.
(Следва продължение).
Д-р Антоний Стоев – агроном по растителна защита




